Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да се справя със всичко. В онзи момент, който те оставих не оставих само теб, оставих и част от себе си. Онази част, която ме кара да се чувствам жива и едвали някога ще я върна. Опитах се да намеря онази силна любов в толкова чужди лица,а попадах все на измама.
По улицата се разминаваме като непознати, а трепва отново сърцето ми щом долови погледа ти. Огъня в мен пламва отново и отново, вътре в себе си изгарям. Отдавна вече нищо не ни свързва, но онези мигове прекарани с теб, онези сълзи проляти за теб, онези спомени.. парят в мен като въглени и едва ли има сила на този свят, която може да ни ги отнеме!
Толкова много време живях със заблудата, че съм щастилива сама. Колко ли пъти се лъжех, че б ...