Джак стана, облече се набързо, изми се, грабна чантата си, сложи шапката си и погледна Чичо Никос.

- Върви, момче, и нека Бог да е с теб! - пожела му успех той.

- Благодаря.

- Джак, да те питам… спа много неспокойно. Какво сънува? – попита го Пол.

- Не сънувах нищо… Много ли се въртях?

- Предсказанието гласи, че младият войн вечерта преди да се гмурне за бисера, ще спи неспокойно, но няма да сънува нищо, това е, защото боговете го подготвят за мисията му!

- Имам чувството, че не сте ми казали всичко! И… какво още не зная?

- Предсказанието гласи, че когато се гмурне, младият войн ще трябва да преодолее пазача на мидата.

- И… кой е този пазач?

- Пазачът е морският звяр, но никой не знае какъв ще е той.

- А предсказанието казва ли къде се намира тази мида?

- Всички знаят къде се намира тази мида. Това се предава от уста на уста от много години, от поколение на поколение. Навътре в океана има риф. Под скалите с формата на седнала чакаща жена.

- И… всичко това е истина?

- Хората вярват, че този бисер съществува.

- Защо тогава не са го извадили?

- Там е забранено да се ходи! Поверието гласи, че  до мястото могат да отидат само богоизбрани хора! МАНАТА им трябва да е силна. Иначе ще загинат! Досега, който е ходил до там и се е осмелявал да се гмурка, не се е завръщал. Много млади мъже са загубили живота си на това място.

 Джак преглътна на сухо!

- Е, това е работа само за мен! Да тръгваме!

  Тримата мъже потеглиха с лодката.

- Джак, ти си младият войн! Сигурен съм!

- И защо си толкова сигурен, Пол? Какво те кара да мислиш така?

- Ами признаците!! Джак, признаците…  Първо ти дойде отдалече, когато РОНГО изви рог, потърси помощ от рибар, спа неспокойно, но нищо не сънува, влюбен си в това момиче, а и…

- И какво? Пол?

- И си стиснал кама в ръка, а не обикновен нож за гмуркане! - Джак се усмихна. Вдигна крака си и постави ножа в прикрепения калъф.

- Това е моята гаранция, че ще оцелея! Досега не ме е изоставял никога! – потупа го той.

  Наближиха рифа.

- Това са скалите. - Пол му посочи в далечината. Те наистина приличаха на седнала чакаща жена. Лодката ги приближи още .

- Тук ще спрем. Аз оставам в лодката, а Джулио идва с теб.

- Не, трябва да отида сам! Завържете ме с това въже. Ако има нещо, разклатете го.

- Акваланга няма ли да го сложиш?

- Не. – каза Джак и скочи през борда. Вдигна пръст за успех и се гмурна. Учуди се колко леко плуваше надолу, а не го беше правил отдавна. Състезаваха се в колежа с един приятел колко могат да издържат под вода. Джак достигна - 7 минути.