Ще запазя спомена за себе си, ще го съхранявам правилно в подходяща опаковка, по всички правила за съхранение, ще го извадя от сандъка прашен, избелял от времето, когато съм в компания и разговорът го изиска…
Ще се загледам замечтано и разсеяно, меланхолия, примесена с хумор, ще го разкажа весело …
С поглед сведен ще приветствам старото си Аз, ще го посрещна бързо и светкавично ще го отпратя, ще вдигна чаша за “Наздраве”, ще се посмеем весело за нещо друго. Старото ми аз ще изветрее бавно, в пространството до атоми ще се разпадне, ще се примеси с други весели истории, ще се загуби, без да бъде забелязано.
А аз ще се сбогувам с него с погледа, забит в онази точка, която все напомня ни за някого… и старото ми аз ще ме погледне, огледално в отражението ми в чашата… ще отпия бавно и внимателно, преглъщам себе си и избледнявам… Старото ми Аз ликува!