Стига с тоя мач, аре сменяй канала
2 min reading
От една седмица съм болна. Много ми е зле, имам температура и се чудех какво ми е, а то! Абе, гледам си аз произведенията на изкуството и... О, Джизъс!!! Някой ми е писал двойки. Отначало се зарадвах. Викам си - най-после! Но след това ревнах с глас. Е па я в училище бех отличничка, а сега на стари години... Гадове! И нали лъжа наляво и надясно, че съм млада, красива и амбициозна... Мислех си, че некой ще ми се върже и хоп... ще стана световноизвестна, ама писателка. Обаче с тия слаби оценки - край, отекох. И верно, поду ми се бузата от пусти пети долен дясно. Измъчи ме тоя зъб и накрая го извадих. Нема само с него да се занимавам, я.
Викам си, ще почета малко, да ми олекне. Влизам в любимия ми сайт, няма да го споменавам, да не му правя реклама и кое първо да чета?! Кое, кое?! Как кое, на Мая и Романтика. Само те ми дават по 5 лева, ако им пиша цунки, гунки. А веднъж Незабравима ме черпи бира, ама аз не пия бира, та затова само шунки на нея, без гунки, да ме прощава и Дарчето - само едни пет лева веднъж ми даде, та затова и аз само веднъж я цункогунках. Стисла! Тя може и да отрече, но аз го имам документирано и имам един жив свидетел, така че по-добре е да не се обажда...
Ма някой не ме харесвал и ми писал двойка. Рипа ми... Ще пиша до тогава, докато шестиците са ми повече от двойките. Това значи, че някой има нужда от моите щуротии ли да ги нарека или фейлетони за по-кратко. Ще спра да пиша само тогава, когато отрицателните отзиви са повече и само два-три коментара ме насърчават да пиша. Дори за тези двама или трима, аз ще продължа да пиша, но ще им пращам моите писания по личната поща, да не тровкам останалите, въпреки че го мога. Мога да спра да се появявам в сайта. А има и друго просто решение. На когото не му харесвам, да не ме чете.
А и още нещо. Не мога да целувам непознати. Я ако се окаже мъжът ми? Или прегръщам и целувам страстно мъж, а се окаже - женка. Не че в колежа не съм го правила... А, това беше от един американски филм, пардон. Ако искам ще целувам, ако искам не. Те ще ми кажат! Аз да не съм световноизвестна писателка, че да давам акъл кой как да пише. Може да съм проста, ама на мен или нещо ми харесва и ме докосва, или не. Като ми хареса, прегръщам и целувам. Като не ми хареса - отминавам. Някои неща просто не ги разбирам. Не достигат до мен. С какво право ще му пиша на автора: Абе, ти що така, а? Айде опитай отново, докато го разбера, че да те изкоментирам почти отрицателно.
А колко пъти стоя по един час пред съвсем непознати автори, глътнала си граматиката от възхищение и просто нямам думи и не пиша нищо, оставяйки го за по-късно. И после... ме поглъща ежедневието и... така.
Ще съм тук, докато ми пълните душичката. Може да спра да пиша, но ще ви чета. Айде от мен да мине - и без да ми плащате, ще драскам по някой коментар. Шегувам се!
© Светлана Лажова All rights reserved.
