Стокхолм

   Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.

   Стокхолм в едно изречение е умряла работа, не става. Мога да опитам, ама... Понеже повечето от вас са ходили във Виена ще го опиша така: представете си столицата на Хабсбургите, в която централните улици са разкопани с цел разширяване, след което някой градоустройствен терорист е прекарал Дунав и притоците му да минават през всичките тях. Нещо такова.

   Било е някъде към 1200 година, демек доста късно. Форум Романум в Рим бил вече развалина, Атина – отдавна забравена провинция, в Константинопол църквата „св. София“ е празнувала своята 700 годишнина, в Париж са се готвили за стогодишна война и са умували да вдигат ли Бастилия или не, в Средец са тапицирали Боянската църква и са се карали къде да започнат първата копка на НДК, когато на Викингите им хрумнало: абе пичове, айде да построим Стокхолм, а? Почнали са го на едно островче, по-точно са започнали с това, от което после е станало град. Островът е разположен стратегически: водната магистрала изток-запад минава покрай него, сухопътната север-юг също. Само да отвориш гише и да късаш билетчета, солунската митница ряпа да яде.

   Това на стокхолмчани им е станало традиция и досега дерат туристите колкото мас и кръв пускат. А в стария град Гамла Стан туристи бол. Калдъръместите пешеходни зони с мъждукащите фенери действат като магнит, хората направо стоят на опашка, да пийнат по бира за 5 евро на теферич. Цветните фасади на къщите са останали непокътнати от ерата на парната машина. Има улички не по-широки от метър. Може би шведите затова са толкова стройни.

   Пребродихме го стария град надлъж и нашир, видяхме смяната на стражата пред двореца. Тя трае около час и е едно единствено шоу. Част от смяната е на коне и свирят на духови инструменти. Трудно може да се определи, дали това е най-добре свирещата стража или най добре-яздещите музиканти.

   Качихме се и на Моосбаке, пихме бира и ядохме шведска картофена салата с горчица, праз и каперси, докато гледахме кървавочервения залез към десет. Стокхолм е почти на 60° северна ширина, на същия паралел като Питер. През лятото денят започва в три. Не знам какво правят стокхолмчани през дългите зимни нощи, сигурно имат някаква специална сървайвъл програма, нормален човек навярно би получил депресия.

   В центъра трафикът е учудващо спокоен. Задръствания почти няма. Това е един от малкото милионни европейски градове, принадлежащ главно на пешеходците и колоездачите. Само че на пешеходците-туристи горещо препоръчвам да се пазят от колоездачите. Колите не са проблем, независимо къде стъпите на платното, всеки шофьор спира и ви гледа с гузен поглед. Като че ли се чувства виновен, че кара кола. Затова пък колоездачът в Стокхолм има поведението на средновековен феодал на кон. Сгази ли конят пешак – пешакът е виновен по подразбиране. Особено на кръстовищата, където до всяка една зебра има и преход за велосипедисти, се изисква повишено внимание при пресичане на платното. Същото важи и за централните тротоари, където велосипедната алея често е само нарисувана върху същата настилка. Заблеяният турист, стъпил по невнимание на нея, рискува да му обръснат задника.

   Гвоздеят на програмата за посетителя на Стокхолм е корабът „Васа“. Не ми излизайте с номера, че кораби не ви интересуват. Вас може и кули да не ви интересуват, ама Айфеловата няма да я пропуснете при първо посещение в Париж, нали? С „Васа“ положението е същото - просто трябва да се види!

   Корабът е на 400 години, сега е изправен на док в музея в цялата си прелест. Почти всичко по него е оригинално. Дължината му от 60 метра е никаква в сравнение с днешните съдове, но явлението е величествено.

   Изкарал е почти цялото време на дъното, понеже потънал при първо плаване. Нещо вятърът духнал не както трябва, нещо баластът не бил в ред, нещо кралят все се бил набърквал в проекта и искал това-онова да се промени, а бе – мътна история. После имало следствие, но монархът отсъствал, бил на война, адмиралът също бил в разход, главният конструктор от година насам бил вече покойник. Накрая разследващата комисия не наказала никого. Така обикновено се получава, когато липсва суверенът, работата се замазва. Най-големият кораб на своето време потъва почти в пристанището и да няма виновни, хайде де! Поне за показно би трябвало да обесят някого...

   Кралските династии в Швеция въобще са малко странни, особено при встъпването им в длъжност. Основоположникът на днешната бил френски маршал от наполеоново време. Бъкел шведски не научил, не му и трябвало, велможите по това време и без туй си говорели само на френски, изключая дебелите глави на Емпайера. Дворецът, който новият монарх вдигнал за жена си, една от амортизираните любовници на корсиканския му шеф, е строен без кухня. И маршалът-крал е разбирал от архитектура толкова, колкото два века преди него кралят от конструкция на кораби. Манджите трябвало да носят отвън и всичко естествено изстивало. Ама понеже монархът като дете на френската революция бил прогресивен крал, считал за редно да яде на отворени прозорци и дръпнати пердета. Гласност, един вид. Отвън простолюдието се събирало и си правело шегички относно селяндурския манталитет, с който обядвал новият им властелин. Никой не съчинява по-гадни вицове за селяндурщината от селяндурите.

   Разгледахме и баш двореца в стария град, предоставен от кралската династия великодушно на туристическия бранш. Вътре цари демокрация и свободно движение, нищо общо няма с английските музеи, където организацията разпределя влезлите да обикалят на групи, подобно частиците в циклотрон. Превзехме двореца още с отварянето му, за да разгледаме стаите, където величествата са си правили купоните, кралицата си е пилила маникюра или някой синьокръвнен сополанко, отроче на Густав незнамкойсиподред, е имало възможността да наака персийския килим под умилените погледи на намръщените си деди и благонравните си баби от портретите на стената. Обикаляхме из миропомазаните помещения и щракахме ли щракахме с фотоапаратите. Тъй де, пари са плащани. Вън от моста гледката към града направо спира дъха, но там никой не виси за снимка. Нали е безплатно...

   Безплатните работи никой не ги цени. Нали точно това им казвам на младоците: не го правете съвсем бадева! Искайте поне писмен сертификат за качество. Е, може и устен, ама пред поне три свидетелки. По ваш избор.

   Такааа, дойдохме си на думата...

   Та шведките значи...

   Аха, преди това да ви кажа: внимавайте, ако ще ходите с блондинка до Стокхолм - много лесно се губи. У нас не е проблем да я засечете навсякъде, блондинката си личи на километър разстояние. Ако ли пък не я мернете от пръв поглед, отивате там, където мъжката навалица е най-гъста и гаранция, че ще я намерите. Но в Швеция може да мине бая време, преди да я забележите маскирана на два-три метра до вас. След което не ви мърда фасона от нейна страна, че преди да я откриете сте огледали най-малкото петдесет добре скроени шведки. И няма да е далеч от истината.

   Та, вече казах: шведките са руси. Това само по себе си не е нещо неизвестно, но друго си е, когато на място се убедиш, че те, ама всичките, са руси. Светло руси, тъмно руси, средно руси, по-средно руси и т.н. Брюнетки няма. Е, може и да има, ама сигурно са им толкова кът, че ги пазят под охрана от бодигардове в закрити помещения.

   Шведките са руси, но това не означава, че са бледи. Всъщност, може и да са бледи, ама само първите дни и седмици от живота си, после вече никога. Защото покаже ли се слънцето, всичкото викинг излиза на открито и се натръшква по ливадите около града. Да им се чуди човек кога работят. Сигурно през зимата бичат по две смени. Не знам дали тенът им изкарва до следващата пролет, но през лятото шведка без бронзов загар няма. Ако лятно време по улиците на Стокхолм срещнете някоя бледолика, то ще се окаже американска или италианска туристка, която още не е била на море.

   Освен че са руси, шведките са и високи. Не че всичките са двуметрови върлини, ама доста са източени. Любителите на русите миньончета да побързат за там, защото броят им е намалял застрашително. Тази нация както се е засилила да расте, скоро ще могат да ни плюят отгоре на главите без да се изправят на пръсти. Иначе като ги гледах се сещах за описанието на един наш класик: „Нема кръст, нема половинкя, от горе до доле равна кат бадем за ракия.“ В случая бадемът е източен и лекичко вдлъбнат, талията отсъства. Формата на виолончелото, типична за южна Европа е рядкост.

   Шведките говорят тихо, както и всички други в този град. Дискусии на високи децибели са привилегия на чужденците, колкото по-южни, толкова повече децибели. Местните дами рядко се и смеят, а на висок глас пък хич. Обикновено изражението им е една солидна константа, на лицата им блуждаят леки и възпитани неангажиращи усмивки. Генериращата мъжки активизъм отегчена физиономия на демонстративно скучаещата нашенска цупла тука изглежда непознат прийом. Момичета, това е вашият шанс, бягайте в Стокхолм да им разкажете играта! Луди ще ги направите шведите!

   Струва си да разгледате и околностите. На изток и запад градът много бързо се разпарчетосва на острови и островчета, по-едрите с дървени къщички, ливади и малки изкуствени плажчета, а по-дребните състоящи се от една голяма заоблена скала с малко борове върху нея. Качите ли се на корабче от центъра, след 10 минути сте сред тази прелест. Никъде другаде няма почивка толкова близко до центъра на големия град. Това са местата, където шведите си попълват запасите от тен и улравиолетки за дългите зимни вечери.

   Има столици, където за една седмица разглеждаш всичко, та даже се чудиш последните два дена как да уплътниш. Стокхолм не е от тях.

   август2009

   admiral@mail.bg