Страдание и болка

Тази нощ, пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път, щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да се сравнят със звездите, шума на вятъра не може да се сравни с твоя глас, който винаги ме успокояваше. Ето че краят на нощта дойде. Луната си отива заедно със звездите. Време е слънцето да изгрее. Но и то никога не е само. Има до себе си облаците. И то не знае що е самота. Все ще се намери едно облаче да го следва в неговия път. Топлите лъчи не могат да се сравнят с твоята топла прегръдка в студените дни. Ето че пак идва ред на луната. Щом слънцето, а след него и луната се появи, аз се чувствам все по-сама. Луната и звездите, слънцето и облаците, те представляват теб и мен. Но с една малка разлика - те са заедно, но ние вече не. Искам всичко да бъде както преди. Нека започнем всичко отначало.