От страховете ми ме избави, Господи, с враговете си ще се справя!
Градът разпиля улиците си в късния следобед, разпростря ги като огромни пипала, измъкна ги от сенките между сградите, провря ги под мостове и подлези, пролази по надлезите, плъзна ги по бистра и магазини. Напълни ги с народ. Тълпа многоцветна, многоезична, забързана или едва тътреща крака по нагретия асфалт, мърмореща, викаща, крещяща или стиснала злобно устни, мълчаща. Нервните клаксони на прелитащите автомобили се смесваха със звука от влачещите се подметки и уморени крачки и целият този шум идеше да покаже, че наближава вечерта, а с нея отмората и забавленията след напрегнатия ден. Откъм реката подухваше едва, колкото да напомни, че е сезонът на жегите, ветрецът се провираше под роклите на момичетата, близваше с език нагорещените им бедра и с кикот просвирваше зад ъгъла, стаяваше се под сладоледаджийската количка, откъдето наблюдаваше сластната им походка върху десет сантиметрови токчета.
Кръстев бързаше към дома си. ...