Страх и малко тъга
Страх и малко тъга.
Стоя.
Сам.
В една тъмна стая.
Седя и сълзи стичат се от моите очи.
Седя и в ступор гледам как умира
една нация.
Един народ.
Една държава.
И мъка, страх, тъга и бяс
обхващат ме.
Усещам как треперя!
Недоумение какво се случва с мен?
И бесен ставам!
И ядосан съм на всички
и на мен!
На всички, които отлетяха.
В страни далечни чужди.
Та нали разчитаме на всеки!
И няма ги!
Нашите сестри и братя!
Вече не са българи отдавна.
И сякаш сами оставаме в тези времена
на несигурност, тъга и страх.
И искаме да променим света!
Искаме да променим реда!
Искаме да бъдем пак едно!
И...
И не става?!?
И отново бунтът
единствен избор ни изглежда.
И бяс една обхваща ни в студа.
И сами сме ний сега.
А аз оставам с бесен страх
И малко тъга...
В ръцете ми... тоягата.
Стисната силно,
та чак кръвта моя по нея се стича.
И бесен страх...
И малко тъга...
Мисля, че ще откача.
© Валентин Гюров All rights reserved.
