Страхове на една бъдеща майка

Страх ме е било от много неща: от майка ми, от баща ми, от това как ще умра и куп такива неща. Но никога не съм и предполагала как ще реагирам на израза "бременна си". Обаче това се случва и никой не е подготвен за едно бебе. И така започват всички проблеми, от приятното удоволствие, след това до гнева когато ти съобщят тази новина, та се стигне до всичките сълзи проляти пред родителите си. И от там постепенно започваш да си задаваш въпросите: "Как ще го родя?"; "С какви пари ще се грижа за него?"; " Дали той ще остане с мен да отгледаме детето заедно?". В един момент се осъзнаваш и разбираш, че красивите думи "Обичам те", "Каквото и да стане, ще съм с теб", "Винаги ще сме заедно"..... са една голяма лъжа. Поглеждаш напред и виждаш една празнота, няма ги приятелите, няма го любимия човек, останала си само ти с дете в едната рака, а в другата писмо: "Скъпа, много те обичам, но още не съм готов за дете. П.С.грижи се за него."
Това беше последното нещо, което разбираш за "бащата" на детето ти. И той си отиде. А ти си само на 17 години, а вече си майка.