Странна приказка
Имало едно време едно бедно, но трудолюбиво момиче. Останало сирак то живеело в края на селото, в малка къща близо до гората. Момичето обичало уханието на цветята, песента на реката, която ромоляла наблизо и птичите трели, които огласяли околността. Една вечер преди да си легне под прозореца си дочуло тъжно мяукане. В двора му сгушени едно в друго се притискали три малки котета. Те били черни като нощта, но с игриви очички и пухкава козинка. Момичето било толкова изненадано, че останало без дъх. Веднага приготвило топло мляко и меки завивки на новите си приятелчета. И всичко би било естествено, ако не започнали да го измъчват странни, натрапчиви сънища.
- Трябва да ни освободиш. Умоляваме те. Изхвърли ни в реката. – нашепвали му котенцата.
- Никога няма да го направя. Ще загинете. – отговаряло им момичето.
- Да, но в дома си ще откриеш три кесии пълни с жълтици. Ти си бедна девойка и вече няма да изнемогваш. – опитвали се да я убедят те.
В друг сън котетата й казвали:
- Моля те, хвърли ни в някоя дълбока пропаст. Освободи ни.
- Не мога да го направя. Престанете! – отговаряло момичето.
- Да, но в дома си ще откриеш три ковчежета пълни с безценни накити. Ще бъдеш най - красивата и желана млада жена в царството. – настоявали те.
На сутринта девойката се събуждала с главоболие и подпухнало лице. Отивала при котетата и ги наблюдавала как си играят безгрижно. Не можела да проумее, причината за кошмарните сънища.
Един ден не издържала и ги сложила в една малка кошничка, която сама била направила.
„Ще ги оставя пред някой дом от селото. При добри хора, които ще се грижат за тях. Не трябва да остават при мен. Така ще полудея или наистина ще ги убия” – мислело си разстроено момичето.
Но когато видяло невинните им очички и почувствало тяхната безпомощност разбрало, че не може да ги изостави. Толкова много ги било обикнало, че било готово да изтърпи всичко. Започнало да ги милва и целува, за да ги утеши и да успокои себе си. Тогава станало чудо. Прогърмяла светкавица, кошницата избухнала в пламъци и пред момичето застанали трима войни. Те носели блестящи бойни доспехи, а на хълбока на всеки от тях висял тежък остър меч.
- Девойко, благодаря ти, че развали магията. Твоята доброта ни спаси. Бяхме се отчаяли, че някога ще върнем човешкият си вид и дори предпочитахме смъртта. Ние сме калени в битки и да живеем в тялото на безпомощни животни за нас беше мъчение. Ако желаеш, ще ти се закълнем във вечна вярност и служба. – проговорил единият от тях.
- Не съм съгласна. Аз съм обикновено селско момиче и не ми трябват вашите услуги. – промълвило изненадано.
- Ако заповядаш ще убием някой твой враг или ще ограбим разбойници, за да ти се отплатим с богатства. – предложил другият.
- Не, не ми трябва нищо. Свободни сте. Можете да се завърнете по родните места. – продължило да настоява момичето.
Тримата войни се спогледали недоумяващо. Продължили да й предлагат всичко за което се сетили, дори и брак с някой от тях, но девойката останала непреклонна. Накрая те й се поклонили до земята и си тръгнали завинаги. И така завършила тази странна, трудно обяснима история. Просто така, защото истинската доброта наистина съществува сред нас и не чака нищо в замяна. А това често е по-странно и по-чудно и от най-невероятната приказка.
© Катя Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
