ДО ЕДИН "РАЗКРЕПОСТЕН" ВИРТУАЛЕН НЕПОЗНАТ
Случи, че продължително време нямах достъп до Мрежата (има и такива места по света, където хората не са оплетени в нея). Когато после отворих пощата си, имах писмо от администратора на сайт за пълнолетни мъже и жени, които се регистрират там, защото желаят някой да ги "гепи" разкрепостено. Автоматично съобщение, с което ме поздравяваха с "Добре дошла" и ме уведомяваха, че успешно е приключила регистрацията ми от този е-mail. Уведомяваха ме и за странния МИ псевдоним: "Аз съм травестит" и за паролата. Само че аз нито някога бях чувала за този сайт, нито пък съм травестит, а в онзи ден последното, което съм мислила, е било за регистрация в подобен сайт, тъй като си спомням, че цял ден чаках пред разни лекарски кабинети. Опитах да изтрия профила - напразно. Вероятно ползвателят на профила вече беше сменил първоначалната парола и аз не можех да вляза в този «разкрепостен» профил на травестит. Просто беше нечия поредна "шега" или отмъщение за нещо на някой от моите уж доброжелателни кореспонденти - вероятно някой от поетичния сайт, където съм регистрирана с този е-mail. Разстроих се и споделих с близките си.
Защо ти пиша, след като не те познавам ли? За да чуеш моята истина за историята, която сътвори. Не зная кой си, нито какво целиш, нито защо си се прицелил точно в мен. Вероятно си някоя от сенките, с които съм се сблъскала в сайтовете на виртуалното пространство. Сянка. Без име, без лице и без плът. Познаваш възможностите на този полусвят и умело се възползваш от тях, скрит зад анонимността, която той предоставя, регистрирал си се с е-mail-а ми от мое име и вероятно от мое име си вършил "разкрепостени" подвизи там. Това е била целта ти - с моя адрес, за да бъда уведомена - за да ме компрометираш и за да ме нараниш. Да ме дръпнеш до себе си в мръсотията, в която се валяш, явно с удоволствие, скрит в анонимната виртуалност.
Питам се кой си, какъв си, как изглеждаш, мъж ли си, или жена? За онези, които те познават в реалността, които знаят лицето и името ти, може би си уважаван, авторитетен и успял "член на обществото". Може би даже им изглеждаш добър човек. Защото си успял да ги заблудиш, скрил в някой тъмен ъгъл на съзнанието си мръсното на душата си, което не ти стиска да покажеш на светло.
Питам се какви хора са родителите ти, кой и как те е възпитавал, какви книги си чел, какво си научил от тях, как живееш с толкова зло, кал и страх в себе си? Защото смелите не се възползват от тъмнината, за да ударят. И си мисля, че сигурно не ти е лесно, защото калта е тежка, а страхът те прави малък. Не е лесно за малък човек да носи тежък товар.
Не разбирам и защо го правиш. Каква дупка в себе си запълваш, каква жажда утоляваш, каква потребност засищаш? По-доволен ли си, по-сит ли си, по-спокойно ли спиш сега? Нахранена ли е гладната ти душа с болката ми, напоена ли и със сълзите ми? По-силен ли се чувстваш? Какво постигаш, когато очерниш и окаляш някого? Може би се чувстваш по-чист, когато хвърлиш от своята кал върху друг? Вярваш ли, че е така? Или ти стига, че той става по-мръсен? Но наистина ли става? Да, отвън може би изглежда по-мръсен пред онези, които не го познават, но не и отвътре. Знаеш - отвътре човек е такъв, какъвто е. За близките си, за хората, които го познават, той не става различен само поради това, че някой целенасочено го компрометира. Знаеш ли как реагираха моите близки? Изсмяха се с презрение на "тази идиотщина". Не станах по-мръсна в техните очи. Както и който се лустроства отвън, не става чист отвътре, ако не е такъв.
Често съм се питала що за хора са били, каква съвест са имали и изобщо имали ли са такава, ония, които са съчинявали измислиците, клеветите и доносите, дето са пращали в лагери, в затвори и на смърт хора, чиято "вина" е била, че не са били удобни на доносниците по някакви лични причини и съображения. Мислех, че вече са изчезнал вид. Сега знам - като тебе са били и изобщо не са изчезнали.
Типично за такива хора, нанасяш ударите си скрит в тъмното, зад гърба, с кално и мръсно оръжие. Противно на етиката и достойнството ми е да ти отговоря с действия, подобни на твоите. Аз не се саморазправям с неетични средства. Затова нямам друго оръжие, освен истината. А истината е, че аз НЕ СЪМ травестит и онези, които ме познават, го знаят. Ти няма да ме "гепиш" по този начин. Разстоянието между нас е огромно - ти харесваш тъмната страна на света, аз - светлата, моята истина е една, твоята - противоположна, аз вярвам в доброто, ти - в злото. Така че - далече сме и нямаме допирни точки. Но е жалко, че хора като теб са съществували и съществуват и още по-жалко е, че ги има навсякъде, включително и в сайтовете за литература, където се наричат "поети".
Само че дали човек с нечиста душа може да бъде добър поет? Отговори си сам(а).
© Юлияна All rights reserved.