-   Ти да не помисли, че ме уплаши? Аз не се боя от нищо, ясно ли ти е! И не ме гледай толкова страшно, че ей сега ще ти скоча! ...
Цони още трепереше, здраво вкопчен в стъблото на високата върба, върху която в миг се беше метнал, виждайки появилото се изневиделица във водата, между двете хвърлени въдици и само на метър от краката му, зелено, с издути бузи, крякащо чудовище.
-    Изчезни бе, ей! Ще изгониш рибата и тогава... не ми се мисли какво ще те направя!
Обаче, въпреки обзелият го гняв, благоразумно остана на дървото, изчаквайки наглата твар да благоволи да осъзнае каква опастност я грози и панически да си плюе на петите. В това време една врана кацна на клона над него, плясна с крила и грозно изграчи. Сърцето му се качи в темето! С мощен рев се хвърли на брега, а от там, като тигър- върху тавана на колата, с която бе дошъл. Изпаднал в ням ужас и оглеждайки се с невиждащ поглед, само си плюеше в пазвата и се тресеше целия.

След известен престой там, постепенно започна да се успокоява. Скочи на тревата и внимателно запристъпва към брега. От жабата и птицата не бе останал и помен.
-    Ох! - въздъхна облекчено- Размина им се! Ако не ме бяха изненадали така, щяха да видят те! Ще се опитват да ме стряскат... Кой плашите вие, бе? А?!?... Ама как бързо изчезнаха, като ме познаха ! – с неприкривана гордост допълни той и самодоволна усмивка огря лицето му.
За всеки случай, преди да продължи с риболова, отряза  един дебел клон с ловджийския нож, който винаги носеше закачен на протрит стар войнишки колан, опасващ кръста му (и, понеже никога не го сваляше и навсякъде ходеше с него, в селото всички му викаха “ Страшко”) . Окастри го и го размаха енергично, погледна мръсно и люто се закани :
-    Я сега ми се появете, гадове мръсни! Само пихтия ще остане от вас! – след което седна на брега и го постави до себе си.
Една по една извади въдиците, за да провери стръвта и тъкмо заметна обратно  втората и я сложи на стойката, мощно дръпване я измъкна и повлече в реката. Цони скочи след нея и едва успя да я хване. Започна яка битка – рибата дърпа навътре, той – навън, и никой не се даваше! Ненадейно рибарят се подлъзна в тинята, пльосна по гъз във водата и изтърва въдицата.
-    Их, тъкмо да го извадя! ... – затюхка се Цони, гледайки тъжно как наглия рибок най- безцеремонно завличаше пръчката към другия бряг- Бая звяр беше! И ако бях го хванал, щях да го провеся от външната страна на вратата на “ опела “ и да мина през центъра на селото,че да го видят селяните и да се пукнат от завист! Ама... нищо- следващият ще е по- голям!
В този момент внезапно фокусира водното змийче, плуващо право към него, елегантно извивайки тяло наляво и надясно, сякаш искаше да му каже: “ Къде ще ми бягаш, бе, а?” . Не стана ясно кога се заключи в колата и как вдигна стъклото на вратата! Запали двигателя и с мръсна газ вдигна пушилка, която го скри от врага, и полетя към селото. Започна бавно да идва на себе си, едва когато спря пред дома си. Огледа внимателно купето за неочаквани гости и когато не откри нищо друго, освен мръсотия, въздъхна облекчено. После го обзе гняв :
-    Ще ми върти глава и ще ми се заканва ! Добре, че имаше щастието да  не влезе в колата, защото...  – стискаше здраво юмруци той – Днес само предизвикват жестокостта в мен! И, добре, че не им обърнах внимание, иначе червеите вече да оглозгват безжизнената им плът!
Влезе мърморейки в дома си и веднага грабна шишето с ракия, което, като послушна невеста, го чакаше на масата. Опразни го за норматив! О, как му  светна пред очите! И, препълнен от емоции, взе решение да посети барчето в центъра, за да разкаже на всички там, как днес, с голи ръце и без капка милост, удушил една двуметрова змия, имала неблагоразумието да помисли, че може да го изплаши...
...  – Страшко! Страшко- о! Още ли спиш, бе?- чуваха се викове отвън, откъм портата .
 Цони с мъка отлепи глава от възглавницата.
-    Мале- е, снощи май съм се поолял ... – измърмори той, едва довличайки се до прозореца- Какво сте се разпискали, бе? Човек не може да си почине от вас!
-    Нали каза днес сутринта да дойдем всички, че да ни водиш до реката да видим как душиш влечугите? Забрави ли?- обади се един от групичката.
Цони побледня и в миг изтрезня! Умът му трескаво затърси решение...
-    Да ви покажа, но съм си изкълчил китката и не мога да си свия пръстите! Хайде друг път, а? 
-    Е- е, жалко... Но, така и така сме дошли до тук, няма ли да ни поканиш да пием по едно?
-    Влизайте, де! Тъкмо ми е едно жадно... – отвърна Цони и бързо се върна до леглото.
Откъсна една ивица от чаршафа и го омота около лявата си ръка, чак до лакътя. След това, още по боксерки, но с ножа на кръста, излезе да ги посрещне.
-    Мале- е, доста си се презорил вчера, бе, човек! Боли ли те много? – съчувстваха му гостите.
-    Е, бая зор си беше! - отвърна той- Влизайте и бързо казвайте от коя да вадя- грозданка или сливовица?
-    Иска ли питане - и от двете! А ние през това време ще откъснем от градината доматки и краставички за салатата!
Цони слезе в мазата и изкара по една дамаджана и от двата вида ракия. После се върна да извади от дървеното каче няколко буци козе сирене и накрая напълни една тенджера с яйца, добави вода, колкото да ги покрие и я сложи на котлона, за да ги свари. През това време и салатата бе готова. Сервираха всичко на масата, седнаха и първо вдигнаха тост за най- смелия мъж на света, след което заобсъждаха хората от селото. Когато солидно зачервиха бузите, преминаха на тема “ житейски опит и преживявания” . И, естествено, пръв взе думата Мишо Истината- запален ловец и риболовец:
-    Това се случи миналата година- заговори той- Тръгвам на лов след една тежка, като тази, която се очертава пред нас, вечер. Прехвърлих баира и хоп- пред мен изскочи заек! Бързо бъркам в калъфа да извадя пушката. А така! Останала е в къщи! Напипвам само въдицата. А заекът – един голям, охранен... Направо се молеше да бъде сготвен! Изваждам спининга, разпъвам го, закачам на куката един морков и с все сила замятам към мръвката. Моркова го целна точно по главата и дългоухия се претърколи няколко пъти на земята, преди отново да се изправи. Изглежда много яко го бях зашеметил, защото като видя моркова, си помисли, че е в зеленчукова градина и лакомо загриза хрупкавото изкушение. Веднага, щом го изяде, аз направих мощна засечка, кукичката се заби дълбоко в стомашната му кост и вече не беше проблем да го издърпам. Едва го занесох до вкъщи! Веднага го претеглих- 19 килограма и триста грама с кукичката в него! Една седмица го ядох!
-    Брей, ти цяло агне си хванал, бе! Сигурно е бил родоначалника на всички зайци! – забъзикаха се с него .
-    Завиждате! Кой друг може да се похвали с такова нещо и то- без грам лъжа?!? – сериозен им отвърна Мишо- За това няма да ви разкажа за глигана, дето ме гони по целия баир, та чак до гората. Тежеше поне триста кила ! Аз бях свършил патроните, когато ме нападна... Та, в гората се покатерих на най- високото дърво ... - и млъкна.
-    И какво стана? Кажи, де! Как се спаси? 
-    Е как- изчаках го да умре от глад и после си го занесох в къщи!
-    Триста кила?!?...
-    И какво? Мозъкът ми бе зает само от една мисъл: “ Храна! Храна! Храна! “ -  кой ти е гледал колко тежи! Аз едва в къщи разбрах...
-    Е-е , Истина, признавам те! Велик си!!! Вземи, че напиши книга- “ Фантастичните приключения на Мишо Истината” . Ще избиеш рибата! – искрено се възхити Стамен Зеленчука – А сега аз ще ви разкажа какво ме накара да си напусна хубавата къща в планината и да се преселя тук, в равнината. Искате ли?!?
-    Давай, слушаме те! Но, първо- наздраве! – и кристалните чаши зазвънтяха .
-    Живеех спокойно в хубавата си къща на един хълм в Стара планина. –  заговори Стамен- И понеже любимото ми занимание е да отглеждам зеленчуци, бях започнал поредния експеримент. Какво ме подтикна ли? Един ден си ровех из боклуците на тавана, търсейки нещо полезно между тях, и се натъкнах на много стар, подвързан с дебела телешка кожа, тефтер. В него бе описана непозната за мен древна технология за отглеждане на тикви- гиганти. Запламтях в усърдие да постигна това чудо! Киснах семената в гъша кръв една седмица; суших ги във фурната на ниска температура точно определено време; посях ги в точния ден и час на луната, в приготвен по специален начин почвен субстрат. Добре, че направих опита само с три семки! За един месец тиквите завързаха  и добиха големината на буре. А след още една  седмица, станаха като ТИР- ове, пък в края на втория месец – едва се побираха в двора! Една сутрин ме събуди ужасен грохот. Излязох на верандата и- какво да видя – една огромна яма, започваща от къщата и свършваща в другия край на двора! А те, тиквите, натежали и пробили земята! ...
-    И как ги извади, бе?!? - зацъкаха учудено с езици  слушателите.
-    Намерих собственика на най- близката фабрика за сокове и консервиране на плодове и зеленчуци, показах му как стоят нещата и той изпрати двадесет работници с алпинистко снаряжение и резачки, един кран и , в продължение на две седмици постоянно се пълнеха камиони с продукция. Големи пари изкарах! Но, дойдоха едни археолози, които установиха,че съм живеел над таен древен тунел, водещ към недрата на земята. Заприижда всякакъв народ и скоро забраниха достъпа , не само до имота ми, а и в целия район, и аз доброзорно се преместих тук... Заради три тикви!
-    Тефтера пазиш ли го?
-    Изгорих го...
-    Хубаво си направил! И историята ти си я бива! – поздрави го Лальо Чехъла и изтърси ни в клин, ни в ръкав( понеже не можа да измисли нищо по фантастично от това) :
-    В къщи аз съм царя и господаря! Жената само с поглед я командвам...
Стаята се разтресе от гръмогласен смях, а Пеньо Тариката извика с преправен глас:
-    Лальо- о! Говедо мръсно! Къде ходиш без позволение ти, бе?
Чехъла скокна като пружина и понечи да се метне  през прозореца, отвръщайки в движение на висок глас:
-    Идвам, ма! Дойдох само да превържа ръката на Страшко, че се осакатил в битка човека! ...
Едва го удържаха, докато през смях му обясняваха ситуацията.
-    Големи сте простаци, бе! – разгневи се той, когато най- после схвана шегата- Втвърдих се от стрес! Наливайте бързо, че да поомекна малко... – и продължиха с историите.
Но, когато и Тариката разказа как и с какво е прекарал всеки от тях, смеейки се сам на изобретателността си, Страшко, с нечовешки усилия, едва го отърва от боя, забравяйки за болната ръка! Което не убягна от острият поглед на Истината, който изкоментира :
-    А! Страшко, тази твоя ракия е много лековита, бе! Гледам, ръката ти се оправи вече!
-    И- и, вярно, бе! Вече си мърдам пръстите...
-    Тогава отиваме да душим змии! – развикаха се всички и наставаха от столовете.
-    Чакайте, бе, хора! – изплаши се Цони – Аз само ги мърдам но още не мога да стискам с тях, че ме болят! Друг ден ще е- я колко хубаво си пием сега! Наздраве- за вас, приятели! – и веселбата продължи, като до сутринта от отворените прозорци често ехтеше: “ А, наздраве- за Страшко Удушвача! ” ...
                                            ------------------
       Лятото свърши. Есента премина. Падна първият сняг и Цони най- после с облекчение свали парчето чаршаф от ръката си. Влечугите се бяха изпокрили, за да зимуват, и вече не бе нужно да се доказва пред когото и да било! 
Радваше се пълноценно на живота, седнал в кухнята до бумтящата печка. На отрупаната с мезета маса, зад бутилката с ракия, се мъдреше една, незнайно как оцеляла до сега, диня, която бе решил да колне преди лягане. Шишето с гроздова бе почти празно, но за сметка на това , цялото му същество преливаше от кураж. И душата му закопня за подвизи!
-    Къде сте сега, бе, а?!? – заплашително размаха ловния нож във въздуха той-  Ще посмее ли някой да ме стряска? Ей така ще бъде осмъртен! – и със замах го заби в масата.
От силният удар динята се търкулна и с трясък се разби в плочките на пода. Страшко моментално се намери върху масата! Плюейки си в пазвата, оглеждаше стаята с опулени очи и затаен дъх. Когато все пак съзря виновницата за стреса му, въздъхна облекчено и измърмори:
-    Добре, че не беше плъх, иначе... щеше да е оставил жена си вдовица! – но, за по- сигурно, остана върху масата, докато му изтръпнаха краката...