Продължение на: Любовни куплети
"Лека нощ, моя мила..."- нежният глас на Тони още звучеше в ушите ми на следващата сутрин, когато се приготвях за път. Бяхме се уговорили да се срещнем отново, в съседен на моя град. Вече не търсехме предтекста да пишем стихове заедно - бяхме написали всичко онова, което ни вълнуваше. Споменът от първото невероятно преживяване ни караше да искаме отново и отново да се видим, да изпитаме пак онази вихрушка от мисли, чувства и емоции, онази първична страст, разгоряла се в нас, пишейки нашите първи любовни куплети... Чувахме се по телефона всеки ден и когато Тони ми каза, че ще ходи по работа в града, съвсем наблизо, първата ми несъзнателна реакция бе да му отговоря: "Ще дойда при теб, да те видя..."
Беше средата на декември, първите плахи снежинки се бяха превърнали в гъста вихрушка от сняг, която покриваше земята. В такова време не ми се караше, а и малката ми спортна кола не бе все още пригодена за зимни условия - по вина единствено на моята немарливост ...