Бързайки отново към автобусната спирка, по обичайното време тогава, се случи нещо неочаквано и дълго желано. Непознато лице, но не толкова непознато, познато от снимка, две... със слушалки в уши и бистри очи, поглед, два и чудо. Едно ново начало след известно време, прекарано в тъга по неосъществимата мечта. Година по-късно няма и спомен от това...
Ах, лъчи на нова зора....
Запленена от блясъка в очите му, съзнавайки, че рискува да сгреши, тя пое риска. И постъпи правилно. Не знайки в какво се впуска, тя не пита. Просто го направи...
Ах, майска зора...
Възторжен поглед и настъпи неописуемо щастие, грейна огнена сияйна звезда в безкрайните им сърца.
Ах, необятна ти, зора...
Днес си още по-сияйна...
Светлина, светлина... светлина.
*Заек, ти си моята светлина :)
© Ме All rights reserved.