СВЕТЛИНА В ПРОЗОРЕЦА
* * *
Змей спи под камък у Невенини дворове. Невена мама думаше:
Денем я с цветя посреща, - Ой, мале, мила майчице,
нощем и в стая долита. не ми е момче сираче,
Денем момък личен е, най – ми е Змеят – Горянин.
а нощем е Змей Горянин. Денем с цветя ме посреща,
нощем ми в стаята иде. . .
Мама Невена думаше:
- Невено, дъще Невено, Люби ме , мамо, иска ме,
кое е туй момче, личното? с него в гората да ида
Сирак ли е, та няма сватове Взех си прикята, зарана ...