В суровия, но красив свят на Ктулу, дните се изнизваха един след друг. Самотните звезди осветяваха пустошта. В този безжизнен свят имаше едно момче, което съзерцаваше божествената гледка във всеки един възможен миг. То не познаваше друго същество в това ледено измерение. Неговото любимо място беше брегът на замръзналото море. Всеки ден се намираше там, защото чувстваше, че отвъд замръзналите води е любовта. А той я жадуваше. Сърцето му не спираше да бие, защото вярваше, че любовта е постижима, независимо, че всяка нощ, то се вкаменяваше от студ.
Измина дълъг период от време. За поредна сутрин то видя изгрева на оранжевата звезда. Обаче, този път имаше нещо различно ― веднага след това изгря и жълтата звезда. Момчето остана поразено от близостта на двете звезди. Виждаше ги как скоро ще се слеят. Образува се огромен жълто-бял лъч, който сякаш разсичаше небето на две. Небето беше по-красиво от всякога ― над западния хоризонт, където бяха звездите, освен тази линия, приличаща на пламнала с ...