Свищов
Тази нощ почти не спах. Танцувах със спомените. Беше ми мило, носталгично и много приятно. Спомних си родния град, какъвто беше в детството ми. С калдаръмените улици, слънчевия площад, бръснарницата на Бай Али, където беше изложен за кратко кит. Не помня как изглеждаше, но помня, че беше там. Помня уютните сладкарници, където ни водеха в неделя мама и татко на паста и боза. Накипрени в новите дрехи и прекрасната, налята от кранче в голяма халба боза. Нито много гъста, като сегашната, нито много рядка, гладка, с възкисел, резлив вкус. Помняяяя! :) Помня училищата, гимназиите... техните ученици се гордееха с принадлежността си и си съперничеха във всичко! Къде са най- хубавите, най-умните, най-можещите момчета и момичета... Деляхме се на наши и другите! Помня гладките асфалтирани улици. Първите. И как летяхме по тях с ролкови кънки и колелета. Стръмните улици, които зиме се превръщаха в пързалки и бяха забранени за коли. Сега се чудя, как са се справяли възрастните, които живеят там? Помня декември. По главната улицасе изнасяха редица сергии с новогдишна украса, картички, сувенири... Лампите осветявах всичко в много хубава светлина и ако валеше сняг, снежинките светеха. Помня площада и безцелно тигелирщите хора. По двойки, на групи, с касетофон на рамо... Мястото за разходки. И аз тигелирах там с мъжа си. Тогава - гаджета. Помня Калето и тихият Дунав под него... Целувките, или мълчанията, сгушени на някоя пейка... Много неща помня! От години не съм в този град! Сбъднах мечтата си да живея на Балкан. Градът остаря. Западна. Одрипавя. Няма го оня блясък, множеството хора, оня уют... Много тъжно!
Не искам да натъжавам никого! Но, ако имате такива мили спомени, споделете ги! Ще се радвам! :)
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Благдаря ти, Цветенце синьо!
