6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, а е хубаво да се планират подобни неща, да се отчитат, да се носи славата на пионерската дружина при училище „Климент Охридски”.
Каква тайна команда, каква романтика? Възрастните бързо ни изчислиха, почнаха сами да ни търсят. Иди за това, вземи онова, донеси туй, намери му онуй…
То така си беше, де…
Хората имаха други отношения. И децата знаехме, че трябва – длъжни сме! – да помагаме на големите. Ходехме за хляб, носехме вестници, помагахме и у дома, и на комшиите, че и на далечни съграждани. То какво далечни – нали ви казвам: в Бяла Слатина всичко е център, всички са наедно…
Тогава, де…
Сега…
Решетки, катинари, ключалки…И страх от всеки минаващ. Пък ако е непознат… Хептен…
Обаче, за училищ ...