Снощи бяхме в ресторанта, когато имах някакво предчувствие за нещо значимо. А то какво било…След вечеря се прибрахме в хотелската стая, която бяхме наели за уикенда. Влязох в банята да се освежа. Горещата вана миришеше чудесно на лавандулов цвят, примесен с ванилия. Потопих се. Бях затворила очи. Не мислех за нищо. Боб се вмъкна при мен във ваната. Ръцете му  не стояха мирни. Галеше ме нежно. После ме целуна. С неговите  тръпнещи  и  секси устни. Стана ми шеметно от тях. Захапа долната ми устна леко и еротично. После езикът му отиде зад ухото ми. Наведе глава до гърдите ми. Аз изписках от удоволствие. Този Боб…Толкова е умел в любовта. Може да разнежи всяка жена. Правехме бавно любов. Вкусвах от всички негови тайни. И той от моите женски тайни. Всеки път е различно усещането. Като слепец, който открива светлината. Така и аз откривах нюансите на любовта. Милувките, трепета, пеперудите, които всички поети възхваляват... Не съм имала такава любов, толкова искри... Главата ми  беше в облаците.Той ме пробуждаше с еротичните си ласки. Сетивата ми се изостряха. Бях неговото бижу.Желанието ни завладяваше до полуда. Луди от любов... Аз на 22, той на 48. И какво от това? Никой хлапак не може да се мери  с Боб Аарон. Никой.Нито разликата в годините, нищо не може да ме разубеди да обичам този мъж. Наистина отначало във връзката ни си правех тънки сметки. Че е богат, готин, защо не една авантюра...Но сега бях потънала дълбоко  в този връзка. Авантюрата се превърна в обсебване. Не можехме един без друг. Като кораб и море.После лежахме прегърнати и спокойни. Боб стана и донесе една кутийка.
                                   - Лия, ще станеш ли моя съпруга? С жена ми ще се разведа до месец. Обичам те Лия.
                Наведох се към него и го дарих с най-жарката си целувка.                          Щях да стана госпожа Лия Аарон. Не звучи зле. Боб ми подари пръстен с искрящ  диамант. 
                Разводът му мина не много гладко. Жена му се беше вкопчила здраво в Боб и беше съгласна на всичко, само и само да не се развеждат. Нали той беше златната и кокошка? Целият лукс, който  и осигуряваше Боб, всички привилегии в обществото, че е съпруга на Боб Аарон щяха да идат в забвение.Сега щеше да има хубава издръжка, но не беше същото. Друга щеше да заеме мястото и в леглото на Боб- и това бях аз.
          Мисълта, че евреите управляват света  е много вярна. В ръцете им е съсредоточена много власт и сила. Вземете дори  и сегашният ни президент. Аз не съм еврейка. Никаква религия не изповядвам, но заради Боб съм готова да приема юдаизма. Прекланям се пред  острия му ум, находчивостта му да прави големи пари, да печели с лекота и най-заплетените дела, на пледоариите му в съда. И тези сини очи. Като сини езера са. Харесвам всичко у него, дори и луничките по лицето му. Придават му чар… Абе с две думи е страшен пич. Годините не му личат. Плува, играе тенис, тича сутрин. Жилав и стегнат съпруг. Обаятелен е в компания, прави ме щастлива и специална. Гледам как другите жени го фиксират с жадни погледи, но Боб не дава и пет пари за тях. Защото аз съм до него. Неговото бижу, неговото откритие и неговата любов.
         Наближи времето за нашата сватба. Бях толкова екзалтирана. Боб ми купи бяла рокля от шумящ сатен, с вталена линия, изискана.Не съм имала подобен  тоалет. Вдигнаха ми косите и само няколко немирни кичури се спускаха към голия ми гръб. Воалът беше с избродирани маргарити. В ръцете си държах букет от маргарити. Нищо чудно, защото обичам тези цветя.Боб беше поканил много хора-приятели, колеги, влиятелни личности. Аз бях поканила сама Сара. Приятелката ми от университета, с която живеех. Искаше ми се мъртвата ми майчица да ме види в този момент. Но уви…Сватбата беше приказна- с хубав ресторант, страхотна кухня и фойерверки…Музиката се лееше на талази. Душата ми беше щастлива. Танцувахме . Притискаше ме до себе си. Бях опиянена от съпруга си.Бях зашеметена от любов. Реех се в мечти. Исках дом и деца. Бедната фантазьорка… Тогава не знаех, че мръсникът си е направил вазектомия две седмици преди сватбата. Че не е искал деца. Че ме е лъгал за много неща…  А аз обичах Боб…Не съм имала баща  и затова обичах да ме закриля. Харесваше ми, че мога да се опра на стабилният му гръб, да се разтопявам в ръцете му, да се изпепелявам в очите му… Първата ни нощ като съпрузи беше интересна, защото след празненството се отправихме на наетата от Боб яхта на сватбено пътешествие. Любихме се на палубата, после в спалнята и накрая заспахме притиснати един о друг. На другия ден ме хвана морската болест. Повръщах непрекъснато. От люшкането на яхтата полудявах. Стомахът ми се раздираше от спазми. Мислех си дали не съм бременна. Споделих с него, а той се засмя, че може би…А много добре е знаел,че това е невъзможно. Защото в семенна му течност не се е съдържал ни един читав сперматозоид след операцията. Но той се държеше мило с мен. Загрижен.  Държеше ме за ръката, носеше ми вода с лимон, притесняваше се за мен докато заспя отпусната и уморена на рамото му. След няколко дни превъзмогнах тази болест и стигнахме до острова. Не бях ходила на Кайманите  никога и затова бях в еуфория само от името им. Боб ме прегърна и закрачихме по улицата към хотела. Щяхме да останем седмица тук, без люшкането на яхтата в океана. Боб се разбра с капитана, че освобождаваме яхтата и че ще пътуваме със самолет на връщането. Крачех до моя Боб, влюбена и заблудена, защото не знаех, че тук ще разбера нещо …