Сянката на Невидимия
Сянката на Невидимия
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на края. Дневното меню за наивници беше повече от скромно. Закуска с глухата надежда, обядваше с обещанията голи, а тъжната реалност всяка вечер му поднасяше пълна паница разочарование. Самосъжалението бяха постелите, сред които заспиваше. И така до следващото утро.
Всеки ден сядаше в парка на една издъхнала от варварските набези пейка. Имаше място само за един и затова я харесваше. Така и не събра смелост да я сподели с някоя сродна душа. Често, заглеждайки се в сянката, която безформеното му от житейските несгоди тяло хвърляше на изронения асфалт, я сравняваше със сенките на преминаващите щастливи хора. Неговата беше толкова невзрачна, че едва се забелязваше. Обичаше да храни гълъбите с остатъците от сухия хляб, наквасен предварително с водица. Те се събираха около него, но странно защо избягваха да влязат в сянката му.
„И животинките разбират, че не струвам пукната пара” - разсъждаваше тъжно Невидимият и подхвърляше трохите встрани от себе си. Само едно недохранено, мижаво гълъбче, с настръхнала перушина, оскубана на много места, се осмели да влезе в сянката. Невидимият го загледа с интерес и го обгрижи бащински, с повече любов от останалите.
“Ех, какво си ми смешно, оскубано пиле, също като мене” - говореше му той с любов, докато ронеше хляба.
Пилето свикна с него и го търсеше непрекъснато, ден след ден. Запомни пейката и времето, през което идваше Невидимият. И така, цяло лято то растеше, заглаждайки перушината.
Пилето беше сираче.
Спомняше си утрото, когато се събуди и майка му я нямаше. То напразно я потърси с поглед, надвесило се от стряхата. Но така и не забеляза тлъстата черна котка, която облизвайки се, влезе в порутената съседна сграда. Една стара гълъбица каза, че майка му вече оглася с тихото си гукане Райската градина на Господ.
„Той е Бог всемогъщ и милостив, за какво му е моята майчица?” - разсъждаваше натъжено Пилето и си обеща скоро да го запита.
Една дъждовна съботна сутрин Невидимият не дойде. Пилето напразно го търсеше с поглед, но – уви! Неусетно се спусна мрак, след ден, изпълнен в напразно очакване.
Виещата сирена на линейка разкъса гъстото като сирене среднощно спокойствие.
"Тук минават много линейки и всичките плачат толкова тъжно" – даде си кураж Пилето, но дълбоко в малката му душица се загнезди лошо предчувствие. То не знаеше още, че това бяха стоновете на най-тъжната линейка в света.
Пилето така и не успя да зададе въпроса си.
„Сигурно днес ще почива. Нали Господ е почивал на седмия ден?” – помисли си Пилето, за което Невидимият беше Бог.
Но той не дойде и на следващия ден. Не дойде и на по следващия. Пилето се натъжи много и все гледаше с нескрито очакване към входа на парка. Невидимия го нямаше.
Благословените дни на безгрижието се бяха изтекли като бърза река и жадните пясъци на безпокойството алчно ги просмукаха...
Пилето отново беше самичко...
Забръскаха студените ветрове, листата бързо пожълтяха и заголвайки уморените скелети на дърветата, тъжно прокапаха по калната земя. На Пилето, свикнало да се храни от ръката на Невидимия, сега му беше много трудно да оцелее в суровото време. Все странеше от останалите гълъби, търсейки самичко препитанието си. Един зимен ден, бързайки за училище, мина някакво дете и както тичаше, изтърва баничката си в дълбокия сняг. Моментално изгладнелите гълъби я нападнаха и тя започна да се стапя под ритмичните удари на острите им човки. Пилето, огладняло и премръзнало, се впусна и то, но беше прогонено от ятото.
След малко направи втори опит и отново се оказа пред ограда от настръхнали гладни клюнове. Събра цялата си малка душица в шепа кураж, наежи перушината и се впусна за трети път, издавайки жални, отчаяни войнствени звуци, огласили заспалата градина.
Гълъбите се отдръпнаха моментално, не очаквайки такава безумна смелост...
Пилето беше пораснало!!!
След време нищо в парка не беше както преди.
Започнаха да подменят пейките с нови, боядисани в пъстри цветове, заравниха и нащърбения асфалт. Старата пейка, усетила края си, се вкопчи още по-здраво с немощните си ръждиви крака в земята. Така и не успяха да я изкъртят. Като че някаква невидима сила я държеше. Накрая работниците, примирени със загубената битка, я оставиха в милостивата прегръдка на Времето. Тя все пак не пречеше на никой, забутана в крайната глуха алея.
Пилето често прелиташе над своето детство, запечатано в спомените. Като буйни диви коне, сезоните препускаха неуморно из календара на Живота. Но сянката на Невидимия винаги беше жива в мислите на Пилето и все така витаеше духът на добрината, с която беше отгледано. Тя щеше да го топли до края на земните му дни!
Една мразовита сутрин децата намериха полумъртъв гълъб в парка. Те просто не подозираха даже какво значеше за него старата пейка, под която се бешe сгушило. Сянката на Живота бавно изсветляваше от премръзналото крехко тяло. Децата стояха, без да могат да помогнат. Гледаха с тъжни, неразбиращи болката очи. После тихо си тръгнаха...
Тогава се промъкна огладняла, дебнещата в храсталаците Смърт. Котката, която винаги идваше навреме. Онази – черната!
Честит Рожден Ден, Стъпчице!!!
Обичаме те!
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поетична е и прозата ти, Вълчо!
-
Много силен и разтърсващ разказ! Споделям всички заслужени и хубави думи на коментиралите досега!
-
Разказваш с мъдрост и поетични контури!
Навярно дълго ще помня този разказ... -
Хм,отначало ми се стори дълъг разказ, а после... после потънах в него.Изчетох го, както бих изпил пълна, запотена халба хубава бира в летен зной.Така може да ме "изнуди" само МАЙСТОР на словото.Приеми почитанията ми, Агоп!
-
Тъжно и поучително приятелю. "Децата....Гледаха с тъжни, неразбиращи болката очи" Дано никога не им се налага да я разберат!
-
Красив, образен и вълнуващ разказ,
написан с много чувства и докосващ сърцето и душата!
С много хубави послания!
Поздрави, за теб и дъщеричката Алис!
-
Пишеш невероятно - проникновено и с много емоция за самотата, за болката и живота като цяло, а смъртта е част от него!
Благодаря ти, за прекрасния разказ!
Удоволствие е да те чета!! -
Толкова тъжно и същевременно красиво! Разплака ме!
-
((( ))) -
С прегръдка за теб, Аги!
А на Алис пожелавам дълго още да усеща уюта на сянката. -
Брилянтно!!!!!!!!
-
Разплака ме, Аги!...Да ви е жива и здрава Стъпчицата!!!
С обич! -
Има проза, която е по-поетична от стиховете! Поздрави! Невероятно е!
-
Поздравления и от мен!!!
-
Прекрасен разказ!
Много ми хареса!
Поздрави! -
Дъщеря ти е късметлийка има едно огромно богатство, оставено от теб!Благодаря и аз за този разказ!
-
Рожденичката някой ден ще литне.
Но винаги след нея ще пътува
на спомените сгушената сянка
със бащината мъдрост изрисувана...
Да ти е жива и здрава, Аги.И да ти дава поводи за радост. -
Голям си, приятелю...
-
благодаря ти, Маги...
благодаря ти за топлите думи!
бъдете живи и здрави всички, които се спирате на скромната ми страничка
прегръщам ви силно...!!! -
толкова нежни, топли и тъжно-красиви послания
оставяш към детето си в този тъжен разказ...
само човек познаващ страданието на живота без сянка
може да пише така истински и трогателно..
Голям си, приятелю...сърдечно те прегръщам..
Бъдете всички в къщи здрави и щастливи...
Бъди благословена, Алис..
-
Има много филми със субтитри,Агоп,но пак не можеш да ги разбереш!
За твоя не са нужни-това е филм,който се чете със сърце!
А ти го имаш!
Поздравления! -
Честита да е шерката, Аги! Жива, здрава и много късмет в живота! Нищо,че пожеланията ми са с известно закъсение. Освен това виждам,че прозата ти се удава все повече и повече!
-
"бяла Стъпка
по черната сянка -
Смъртта изсивява"
Поздрав,радвам се,че те познавам,Агопе!!! -
Любов и късмет и на чудесния разказвач ,и на цялото му семейство!
-
...събрали се двама самотници... та да си правят компания. Невидими сме, бате.... затова и сълзите ни са... невидими.
-
Господи, Аги..не можах да сдържа сълзите си, настръхнах от вълнение...
Дано дъщеря ти помни силата и уюта на сянката! Възхищавам ти се...макар и тъжен и тежък, разказа ти е хубав и мъдър...като теб самия! Поздрави,Вълчо! -
благодаря ти, Лили за сърдечните пожелания. Радвам се, че намираш нужното на моята скромна страничка. Благодаря още веднъж на всички, които се спряха на този разказ. Бъдете здрави!!!
-
Когато имам нужда да подаря на душата си нещо наистина хубаво, разтърсващо и запомнящо, идвам при теб, Аги. Често си позволявам да "изтегля" твое откровение, за да го прочета на приятелките ми, които не могат да си позволят компютър. НО са четящи, знаещи и
можещи безпогрешно да оценят стойностните творби. Гордея се, че сме прятели и ти се възхищавам затова, че и в прозата също заемаш категорично своето място, за да ни даряваш безценните си философски послания.
Честита да е милата Али! Много здраве, слънце и любов да й носи Нова й житейска година!
Поздрави на цялото семейство, с обич! -
Силно и тъжно!
Много си казал...Харесах!
Поздравления, Агоп!!!
-
Буца в гърлото ми пося...
...голяма буца... -
Да си призная и на мене ми заседна скръб в гърлото. Страхотен стил на изразяване в никакъв случай вълчи.Силно съм изненадан , че за пръв път го откривам в сайта. От днес ще чета повече да не казвам всичко.
-
да, Антонио..знам я тази мисъл:
"жени се без да гледаш на нищо. ако жена ти е добра, ще бъдеш изключение. ако е лоша, ще станеш философ" (не си спомням, кой го е казал...)
поздрави на всички!!! -
След време нищо в парка не беше както преди...
всяка среща, емоция, миг са уникални ...
дори за "невидимите"...
поздрав, Аги! -
За малко да пропусна,но не...радвам се, че бях тук,много човешки разказ
-
Поезия и философия в ЕДНО! Нямам думи, Агоп!
-
Много хубав разказ, написан с мъдрото перо на талантливия творец! С поздравления, Аги!
-
Настръхнах! Жив и силно образен език!
Невидимите дават обич от сърце...
Различните си приличат по болката! -
може и така да е, Мая и сигурно си права!
но споровете още се водят!
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/645643/page/0/fpart/1/vc/1
-
пунктУация, момчета!
-
благодаря на всички, които се спряха на страничката ми!
този разказ е много специален за мене. може би е едно от най стойностните неща, които някога съм писал...
благодаря ти, Весислава за търпението с което поправяше грешките на неграмотник като мене( ще взема да я науча тази пуста пунктоация най сетне...)
бъдете здрави!!! -
Пак съм тук..
-
Поздравленията за малката принцеса ще почакат до четвъртък. Включвам се тук да те поздравя теб, Вълчо, за това, че ти пишеш със сърцето си. Обичам поезията ти - знаеш, - но разказите ти се отличават с една особена поетика, която ме плени.
Благодаря ти както за красотата, която ни подаряваш, така и за доверието, Приятелю! -
Този разказ много ме развълнува
Просто ще помълча с насълзени очи... -
Ще се връщам при този разказ...
Агоп! Аплодисменти...
Светъл Път на Стъпчица!
-
!!!!!!!!!!
-
Честита да е Алис,само радост да носи, да усеща и създава уют където и да е!!!Хубав разказ си и избрал за подарък!Поздрав на цялата фамилия!
-
!!!
-
Много тъжно,Агоп,много тъжно!!!
Наистина животът е ...доста труден,но чак пък изпълнен само с тъмни краски...
Знаеш ли на какво ме научи този живот - да откривам светлината и в най-тъмната доба!?!?!
Пожелавам го на всички!!! -
Честита да е Алис!
След такова посвещение, ще помни...
Весел Празник за цялото семейство1 -
Не мога да кажа нищо...
Дълбок поклон!!!
Да ти е честита и благословена дъщерята, Агоп!!! -
Сянката на добрината, с която сме отгледани...е най-сигурният, най-важният, най-съкровеният подслон. Честито да ти е момичето, и Вие-неговите родители да сте честити. Дву_Вълчи Приятелю, Благодаря за този разказ! Сърдечни поздрави!
-
Направо ми заседна нещо на гърлото, след като прочетох! Поздравявам те!
-
Четиво за душата! Не само мъдри послания, но и красива метафорична образност...
Да ти е честита рожденичката и нека тъгата е само в красивите приказки на татко -
Да - поклон, Разказвачо!
Привет! -
Поетична приказка, много тъжна и едновременно - някак си болезнено красива...
-
Онази - черната! Думите на всеки читател се губят след това изречение...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
