Събличане
Добре, нали искаше да се съблека.
Ето. Започвам.
Първо събличам мечтата си да си единствено мой. Ненужен дъждобран, напоен със сълзите ми. До него слагам прегръдките, които не успях да получа. Прилежно сгъвам неистовите си желания за твоята ръка.
Сега мислите, от които се влюбвах все повече в твоите устни. Ще махна и женските си капризи, които те карат да бягаш.
Гледаш ли?
Изтривам ненужния грим от непристъпност и това омразно червилото от откази за твоите странни желания. Ще оставя косата си пусната, може ли?
Ето, в краката ми бавно се свлича страхът от празното място в леглото ми.
О, видяха се раните от всяка пропусната среща. Извинявай.
Накрая бавно събувам най-тайните сънища, в които нашите сокове създават мастило за неродените все още думи.
Е, това е голата истина.
Какво чакаш, страхливецо, ела ме вземи.
© Васил Балджийски All rights reserved.
