Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и Пешо, които не преставаха да пригласят на отвратителната чалга, която звучеше от тонколоните на колата.
- Ванка, хайде де, живнù малко! - каза Пешо и го разтърси за раменете. - Отиваме на морето, бе, брат! Морето, плажа, мацките - с бански, без бански… - при последните му думи тримата другари избухнаха в гръмогласен смях.
Иван се усмихна леко, колкото да се покаже съпричастен към разгвора, но не каза нищо.
Колата продължаваше да ръмжи по магистралата. Настигаха коли, пълни с хора, багаж, велосипеди, лодки, палатки, детски басейни, деца. Деца! Ето това беше. Бяха минали две години откакто Христо го нямаше, но за Иван все едно всичко се беше случило вчера. Имаше чувството, че вчера Христо му ка ...