Съдба
Самотник в нощта лута се из улиците на града. Беден, без пукната пара, гледа с тъжен поглед витрините на магазините. Красиви и прекрасни играят светлините в очите на човека. А той, горкият, мечтае само за късче хляб. За късче хляб да сложи в устата си.
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, треперещ от студ, върви бавно по тротоара. Ръце, пъхнати в джобовете, стиска в юмрук, мъчейки се да се стопли. Сега той си спомня как загубил е работата, детето и жена си. Сълзи се стичат по обруленото му от вятъра лице. И сяда бавно на тротоара, свива се на кълбо и мечтае да види отново очите на детето си - някъде там, в дебрите на града.
Защо ти, животе, си толкова жесток?
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, треперещ от студ, върви бавно по тротоара. Ръце, пъхнати в джобовете, стиска в юмрук, мъчейки се да се стопли. Сега той си спомня как загубил е работата, детето и жена си. Сълзи се стичат по обруленото му от вятъра лице. И сяда бавно на тротоара, свива се на кълбо и мечтае да види отново очите на детето си - някъде там, в дебрите на града.
Защо ти, животе, си толкова жесток?
© Вили All rights reserved.
но за съжаление в българия това еистина и се случва доста често