Съдби
Четвърти епизод
Момчето седна на на дървената пейка недалеч от вълнолома, извади от джоба на пантолоните си кърпа в която беше завит краещник и парче сирене и започна да дъвче с удоволствие обяда си. Дъвчеше бавно с яките си челюсти, а погледа му рееше по морската шир, където летяха гларуси и рибарски лодки се поклащаха от морския бриз.
Вече няколко дни наред момчето идваше на пристанището, обикаляше разтоварищата и складовете, сякаш търсеше нещо без да знае какво.
Видима възраст около 16-17 години, облечен с грубовата памучна риза без яка и протрити памучни пантолони с неясен цвят, момчето обикаляше с часове пристанището на Самсон, сякаш времето беше негова собственост и никой не можеше да му го отнеме.
Всъщност нищо не беше така както изглеждаше на пръв поглед. Дикран, така се казваше момчето, беше питомец на сиропиталището на католическите монаси йезуити. В старата сграда на бившето арменско училище, монасите бяха събрали десетки арменчета и гърчета загубили родители и близки ...