Койотът се събуди с отвратително главоболие. Нямаше представа какво е правил миналата нощ, но каквото и да беше, при всички случаи му бе отнело почти цялото желание за живот. Имаше чувство, че главата му е главното действащо лице във фойерверките за Четвърти юли. Опита се да се надигне от леглото и изпъшка, понеже в слепоочията му се набиха нови остри като бръсначи ножове. Въпреки всичко все някак си успя да се изправи на крака и се заклатушка с несигурна крачка към банята.
Когато излезе оттам – близо час след като успя някак си да завърти с ръцете, които отказваха да го слушат, крановете – се чувстваше значително по-добре. Закле се пред себе си тази вечер да не близне и капка алкохол... въпреки че знаеше, че няма да успее. Начинът, по който си изкарваше хляба, смилаше и малкото останало човешко в него на толкова малки парченца, че ако не бяха окъпаните в уиски и текила нощи, отдавна щеше да се е озовал в "Джунипър хил" с усмирителна риза на гърба и тъпкан с успокоителни.
Време беше об ...