Oct 18, 2024, 9:40 AM

Сънищата ...

448 0 2
1 min reading

                                                                                                                                                                                                                           На сън, понякога и стихове съчинявам, а след малко ги забравям ... Сънувам винаги, дори ако съм задрямала за минути, но помня само по-ярките сънища ...                                                                                                                                       С Ники, преди да се ожени, бяхме на море във Варна. Баща му беше зает по служба, а ние как да откажем поканата на приятели, с които си гостувахме взаимно от години... Освен това, преди ‘демократичните’ промени, всяко лято ние бяхме свикнали да почиваме семейно на море, а пък после - доста често и на планина ... .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Е, свърши чудесната почивка при любезните ни домакини Снежка и Гошо. Да са живи здрави! ... Трябваше да се прибираме.                                                                                                                                                                                             Сутринта, за час-два бяхме последно на плаж, обядвахме и преди път легнахме за малко... Но това, което сънувах, след няколо часа се случи, едно към едно. Само че - накрая стана точно обратното ...                                                            Добре пътувахме,                                                                                                                                                                               като спирахме за почивка няколко пъти … За беда, преди Плевен, бензинът ни свърши. Бяхме близо до бензиностанция обаче - там за последните няколко левчета ни наляха бензин, в бутилка. И още по светло, ние благополучно се прибрахме...                                                                                                                                                                                        Да, моят сън беше почти прекрасен, ала вдействителност ... Наяве, всичко се случи същото, но до момента, когато отказаха на бензиностанцията да ни налеят в бутилката бензин ... А тогава нямахме GSM-и и се наложи малко пешком, повече с тролея да се прибера. И да изпратя мъжа ми да прибере и Ники с жигулата, която той остана да пази ...             .     Иска ми се да не сънувам, защото моите сънища най-често предсказват, уви -                                                                   неприятности. Помня, преди да се запали колата ни в центъра, имах кошмар - взрив ... Е, имала съм също и хубави сънища … Дори съм летяла на сън ... Или, преди да получавам пари, сънувам родителите си, те и на оня свят ме грижат ... Все пак - да не сънувам, би било по-добре ... И как, при неудържимата моя емоционалност ... .                                                                                     ..                                                                                                               ДораГеорг    Със съкращения из "От оня корен - горския ..."                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, чудесно време беше! Благодаря, приятелю!
  • Ех, спомени, сънища и действителност...Но са били хубави годините на ''Жигули'' и откраднатото море споделено с приятели.

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...