18.10.2024 г., 9:40

Сънищата ...

452 0 2
1 мин за четене

                                                                                                                                                                                                                           На сън, понякога и стихове съчинявам, а след малко ги забравям ... Сънувам винаги, дори ако съм задрямала за минути, но помня само по-ярките сънища ...                                                                                                                                       С Ники, преди да се ожени, бяхме на море във Варна. Баща му беше зает по служба, а ние как да откажем поканата на приятели, с които си гостувахме взаимно от години... Освен това, преди ‘демократичните’ промени, всяко лято ние бяхме свикнали да почиваме семейно на море, а пък после - доста често и на планина ... .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Е, свърши чудесната почивка при любезните ни домакини Снежка и Гошо. Да са живи здрави! ... Трябваше да се прибираме.                                                                                                                                                                                             Сутринта, за час-два бяхме последно на плаж, обядвахме и преди път легнахме за малко... Но това, което сънувах, след няколо часа се случи, едно към едно. Само че - накрая стана точно обратното ...                                                            Добре пътувахме,                                                                                                                                                                               като спирахме за почивка няколко пъти … За беда, преди Плевен, бензинът ни свърши. Бяхме близо до бензиностанция обаче - там за последните няколко левчета ни наляха бензин, в бутилка. И още по светло, ние благополучно се прибрахме...                                                                                                                                                                                        Да, моят сън беше почти прекрасен, ала вдействителност ... Наяве, всичко се случи същото, но до момента, когато отказаха на бензиностанцията да ни налеят в бутилката бензин ... А тогава нямахме GSM-и и се наложи малко пешком, повече с тролея да се прибера. И да изпратя мъжа ми да прибере и Ники с жигулата, която той остана да пази ...             .     Иска ми се да не сънувам, защото моите сънища най-често предсказват, уви -                                                                   неприятности. Помня, преди да се запали колата ни в центъра, имах кошмар - взрив ... Е, имала съм също и хубави сънища … Дори съм летяла на сън ... Или, преди да получавам пари, сънувам родителите си, те и на оня свят ме грижат ... Все пак - да не сънувам, би било по-добре ... И как, при неудържимата моя емоционалност ... .                                                                                     ..                                                                                                               ДораГеорг    Със съкращения из "От оня корен - горския ..."                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, чудесно време беше! Благодаря, приятелю!
  • Ех, спомени, сънища и действителност...Но са били хубави годините на ''Жигули'' и откраднатото море споделено с приятели.

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...