Сърце в дрипи

Малко момченце върви по пешеходната алея. Самичко. Дрипаво и мръсно, със скъсани сандалки. Около него в двете посоки се движат хора облечени празнично, смеят  се и си говорят, купуват  сладолед и пуканки на подскачащите около тях малчугани. Момченцето ги гледа с интерес. Викат го от количката с пуканки и добрият батко му пълни  една хартиена торбичка от най-хубавите, с карамел. Дребосъкът е доволен от неочаквания подарък. Продължава напред  увлечен от тълпата. Присяда на пейка в парка, но съвсем в ъгълчето, за да не го нахока някой. Към пейката се приближава малко мършаво котенце. Цялото изкаляно, разрошено  и явно много гладно. Момченцето му хвърля пуканка, но котето само я подушва и го поглежда жално. Изведнъж очите на детето светват. То хуква  към  караванатa , където се вижда дълга опашка от хора, чакащи за хамбургери. Гледа упорито към продавачките с омазани престилки,  но никой не му обръща внимание. Зачаква търпеливо отстрани и след малко търпението му е възнаградено. Хубавичка млада госпожица хвърля половината от хамбургера си с кюфте в кофата. Момченцето се оглежда и крадешком бръква в кофата, грабва още топлия сандвич и хуква към пейката. Котето все още лежи свито наблизо. Малкият герой, чието сърце все още бясно тупти, внимателно отчупва парче от сандвича и го поставя пред животинката. Котето се изправя и лакомо започва да лапа. Момченцето го гледа с блеснали от щастие очи, забравило дори за карамелените пуканки.