Сърцето и Душата ми
ти ги поиска толкова силно.Спорили сме много пъти дали да продължавам да се
боря или да спра да те измъчвам и ти винаги си искало да продължавам да се боря
до край.
Колко пъти си било ранявано,разбивано и кървяло от дълбоки рани?
¬ Знам,знам,но знаеш че аз не питам просто го искам.Съжелявам за всичко,колко
ли пъти съм те карала да се измъчваш?
¬ Сърце ако той теб кара да страдаш защо не гонапуснеш?
¬ Ти бе ли напуснала своето тяло?
¬ Не,никога то ми дава закрила,то ме пази.Само там мога да проливм сълзи без
никои да знае.
¬ Толкова ли е трудно,Душа,толкова ли е трудно да сме щастливи?Още колко пъти
трябва да ме разбиват на хиляди малки парченца,а после ти да ги събираш толкова
старателно и пак да ги залепяш по местата им,но винаги липсва по някое.Всеки
взема от мен,но не дава нищо…
¬ Знам нали аз те успокоявам всеки път,че всичко ще се оправи.А после утивам на
дъпото,в мрака,при тъгата докато изплача и последната кървава сълза…
Това е разговор между сърцето и душата ми.....които ти разби.Нямаше никаква
милост към мен,а някога ми даваше всичко,всичко,за да бъда щастлива.
© Деси All rights reserved.