Feb 23, 2010, 9:27 AM

Сърцето ми... 

  Prose » Others
1242 0 4
1 min reading
Когато ти се появи, сърцето ми само се отвори. Сякаш те беше чакало специално и единствено. Миг колебание - повече за тежест, а не от съмнение. То вече не очакваше никого. Туптеше с това, което беше вътре. А не беше ли то всичко, което трябва да бъде?!
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Непознат... Може би и нереален... Но сърцето се усмихваше. Макар че не беше готово, то щеше да те посрещне... Само трябваше да поискаш...
Сърцето ми понякога е било глупаво. Заблуди се. То имаше своята истина, но тя не беше и твоя. Отмина го... Леко надникна през отворената врата. Не ти ли хареса? Да, това е сърце! Малко тъжно, но можещо да обича. Това ли те изплаши? А то не искаше нищо друго - само да си позволиш да влезеш... И както бързо се появи, още по-бързо изчезна...
Ето я капката. Сърцето усещаше, че ти не го искаш и заплака. Една след друга багреха чувствата. А те търсеха къде да се подслонят. Искаха при теб... Но капките продължаваха да падат върху им...
Леден полъх нахлу през отвор ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.

Random works
: ??:??