Същественото е невидимо за очите - 0 (игра с джиесем)

Feb 6, 2005, 11:06 PM

Същественото е невидимо за очите - 0 (игра с джиесем)

Prose

2142 0 0

2 мин reading

$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$

Драги, търсений под дърво и камък,

ЧИТАТЕЛЮ,

предлагам ти една игра - трепач!
Прочиташ 5 - 6 къси разказчета от цикъла
"Същественото е невидимо за очите"
Кои по - точно?
Номерът на твоя джиесем определя точно кои 5 - 6 от десетте. Така например, аз бих прочел 2 - ия, 5 - ия, 4 - ия, 7 - ия, ще повторя 5 - ия и ще завърша с 1 - вия, защото номера на моя джиесем е това: 254751.
След всеки прочетен разказ ми изпращаш един SMS с текст: "TREPA4" - ако ти е харесал.
Сега преброй колко долари ще спечелиш:

$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$

Къде Ми Е ЧукЪТ беше влизал в сънищата ми. Брутално, поне веднъж. Вероятно беше забравил в тях нещо тежко.
Мина Васильовден, Йордановден и Ивановден и предстоеше Атанасовден. Всеки казваше, че му е тежко от преяждане и препиване, което ме обнадеждваше, че чукът може да е забравен в някой чужд стомах.
Най - българският месец си направи няколко пиперливи шеги. Първата беше, че почина Йордан Радичков – почти на Йордановден по старому. Небето толкова се разстрои, че посивя и вместо сняг посипа с един метър врабчова перушина полята и баирите на Орешака.
Квадратно Слънчице, моето синче, пусна дежурната си лъчезарна усмивка, съществена и видима и за очите, и за душата. Усмивката си остана все там в следващите незнам колко дни.
Играта загрубя когато температурите паднаха до минус 15 - 20 и дори автобусите замръзнаха. За студовете и за замръзналия пред портата двуметров Влък - Куче ще продължим друг път.
Сега за спрялото време и спрения ток.
Беше някъде към двайсти януари. Имах среща в издателство Кибеа, ама а, де! Тръгнах уж да пътувам и се върнах скоропостижно с две ледени висулки – струйки спряло време, полепнали по бялата ми брада. После спря тока и всички плътно заобиколихме дървената печка.
По едно време се появи една ярко бяла светлинка и нещо ми каза, че това е Душата на Радичков. Замръзналият влък-куче тревожно се разшава, отвори очи, но нищо не каза – не бе я забелязал.
- Не всеки, който гледа – вижда. – ми каза Душата на Радичков.
“Че нали кучето и вълка виждат и чуват по-добре от човека”, помислих.
- Същественото е невидимо за очите. То се усеща от сърцето, душата и от детето.
Квадратно слънчице й се усмихна чаровно.
“Същественото е невидимо за очите” – повторих.
После някой каза, че видял кълбовидна мълния по дворовете, но всички бързо го скастриха, че и ушите му издърпаха – ти луд ли си, бе.
Когато се позатопли малко и вълкът-куче изчезна, хванах един от размразените автобуси и потеглих за София. Беше едва десети януари и никой не говореше все още за Радичков. Времето не само бе спряло, то се бе движило в обратна посока.
“Същееееественото е невиииииидимо за очиите” повтаряше ехото на орешашкия чукар във формата на безкраен канон. И неговият компютър бавно се размразяваше.
Полека - лека тръгналото напред време ускоряваше хода си.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.