Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си...

В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш,  ще откриеш един неподозирано съществуваш свят, далеч надхвърлящ фантазиите и мечтите, и несъвместим с реалността. Но съществуващ!