17 min reading
2.
Паркът
Той поръча обед от близкия ресторант. Седяха на барплота и се наслаждаваха на топлата пица с прошуто, гъби, маслини и много моцарела. Влади бе поръчал две – една голяма и друга, по-малка, за Людмила. Той омете своята буквално за минути.
- Леле, ти все така ли ядеш? – попита го Людмила с повдигнати вежди. Тя дъвчеше едва второто си парче и вече се чувстваше заситена.
- Общо взето, да – той изтри устните си със салфетката. – Особено като тренирам – ухили ѝ се. Тя сведе поглед, усещайки как кръвта нахлува в лицето ѝ.
- И не готвиш, така ли? На пици ли караш?
- Събота и неделя, да. На пици и спагети. През седмицата ям в ресторанта до работата. Не е лошо.
- Аз си готвя от време на време – каза Людмила, – колкото да не забравя как става. Макар че по принцип не ми се занимава. Човек като е сам, няма стимул.
- Ами утре е събота. Идвай тук, оставям ти кухнята, разполагай се и твори каквито искаш шедьоври. Изобщо не съм капризен.
Тя се пресегна и го ощипа по носа.
- Веднага си вкарваш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up