Тази вечер беше мрачна. Сред облаците, отвъд очертанията на изсечените сгради, припламваха светкавици. За секунда се отразяваха в тъмните прозорци на Сашовия апартамент. Дъждът още не беше стигнал до тук. 11:30, а е тъмно. Обикновено той стоеше буден след полунощ. Няколко пъти му звъня, но не вдигаше телефона. Не й беше удобно да се качи направо. Все пак нямаха уговорка. Но всъщност, те рядко планираха срещите си.

Виждаха се, когато един от двамата импулсивно реши да го правят. Това подържаше страстта им. Не говореха за нищо сериозно, пиеха по една-две водки, слушаха музика и правеха секс. Невъздържан и продължителен. По цяла нощ. Това ги сближи. И двамата бяха ненаситни. Като диви котки...  Накрая се отпускаха в прегръдка и заспиваха за час - два. После  тя си тръгваше, а той я изпращаше до входната врата. Целуваше я по устните и неизменно по челото. Усмихваше й се. Не си обещаваха виждане или телефонно обаждане. Не мислеха кога отново ще са заедно. Навън тя се обръщаше към прозорците, а той стоеше и я гледаше. Миг последна нежност... После идваше денят със задълженията.

Преди месеци още щом го видя разбра, че иска да “нарушава правилата”. Така – принудена от житейските обстоятелства – стигна до едно прозрение, като откритие – “спазваш ли малките правила, можеш да пренебрегваш големите”. Ставаше всяка сутрин по часовник, задължително приготвяше кафето, на работа беше любезна с клиентите, прибираше се първа и слагаше вечерята, настаняваше съпругът си пред телевизора (преди това изпращаше болногледачката с пожелание за приятна вечер), приготвяше му питието и ...излизаше. На трийсет и една години беше. Катастрофата стана преди три. Тя се отърва със счупена ръка, а Митко остана парализиран завинаги. Питаше се, защо животът ги подлага на такава инквизиция, питаше се...но вече не. Всичко е толкова безумно и жестоко, че прилича на гротеска, на нереален сън - без логика и връзка между причини и следствия. Опитваше се да осъзнае реалността. Разбираше, че трябва да я приеме... Та тя я беше приела. Изпитанията са без право на обжалване.

Млада красива с огромна чувственост. С мъж в инвалиден стол. И любовник. Разсъждаваше за човешкото щастие. За греховността.

Сепна се. Пред входа излезе жена. Водеше куче на каишка. Толкова късно...После се обърна назад и погледна към сградата. Една завеса се отмести и на прозореца видя усмивката на Сашо. Жената вървеше теглена от лабрадора. После го освободи от повода и той затича към близката градинка. Жената беше руса, стройна и облечена спортно. Имаше вид на излязла за малко, колкото да разходи домашния си любимец. Кучето се връщаше. Тръгнаха обратно към входа.  Влязоха.

После стана тихо. Всичко мина толкова бързо, че тя не усети колко е уморена. Какъв смисъл имаше да се чуди. Плачеше й се. Но не заплака. Нямаше кой да я разбере. Беше сърдита, засрамена и самотна. Тъжно беше на улицата. А небето мрачно.

Забърза. Къщите от двете й страни не свършваха. Затича се. Към булеварда. Мислеше си, че всички улици, коли, хора се обръщат да я гледат. Душата й сякаш беше разцепена.

Всичко е правилно – мислеше си. Така е заложено в живота. Събитията се случват неизменно.

Желанието да се прибере беше по-силно от мъката й. Знаеше, че заслужава здрав мъж, а не сакат. Но всичко беше въпрос на късмет. Радостта е измамна.

Стигна до апартамента. Влезе тихо, както винаги. Лампата в стаята на съпруга й светеше. Чуваше се музика. Пристъпи бавно към открехнатата врата и погледна. Той прелистваше албум със снимки. Онзи от преди сватбата и след това. Със събраните мигове на щастие. Когато беше силен и тя влюбена в него. Със съхранените живи спомени.

Седна до Митко. Прегърна го... Угаси лампата. За пръв път от години легна до съпруга си. Сви си като дете и се сгуши до гърдите му.

В крайна сметка тя му пренадлежеше. Усети го чрез горещата кръв на спомена. А може би все пак всичко се върти от готовността да прекрачиш мъката, с твърдата увереност, че трябва да спасяваш уважението  и обичта. При всяко крушение (без разлика физически или духовно). Всеки ден.

Любовта е ридание с очите на щастие... Отражение в огледалото на сърцето.