May 27, 2014, 7:01 PM

Такава си е

  Prose
802 0 0

Тя седеше и си мислеше, не като Мечо Пух, който понякога само си седи. И освен че мислеше, и мечтаеше. Искаше ù се да полети, да стигне до слънцето. Не, в никакъв случай нямаше да тръгне натам само с пера, залепени с восък. Знаеше, че пътят е много по-труден. И въпреки това ù се струваше толкова лесно - затваряш очи и си там...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...