Там
Трета нощ будуваше до пресния гроб…
Опитваше се да излъже изморените си сетива, да притъпи усещането в тях и да заспи… Трябваше да заспи, за да се събуди другаде… Но не успяваше… Побеснели, мислите и се блъскаха в стени от лепкав мрак, оплитаха се, губеха се, а после пак се връщаха, уродливи и объркани… Разпилени…
Чувстваше се толкова самотна, толкова изгубена в нищото, толкова малка и незначителна… Ненужна…
„Луната е прекрасна и безмилостна!” – почти се усмихна наум. Имаше стройна, макар и простичка, мисъл. А такива така и не успяваше да задържи.
Обърна се и се загледа в нея. „Може би, ако достатъчно дълго не отделя поглед от нея, в един момент очите ми няма да издържат и ще се затворят… Ще полетя…”
Не беше това. Гледаше светлия кръг, но не го виждаше. Ослепяла, онемяла, безизразна… Дори времето не усещаше. Пропадаше…
Сви се около себе си.
Чакаше… Някой да се обади, нещо да се случи… Чакаше знак, който да ù подскаже накъде и как…
Как стигна дотук…? Как премина през живота си? Това ли трябваше да вижда и сега? Болка, обръщайки се назад, виждаше болка – над всичко, само болка…
Като някаква обреченост. Когато имаше най-голяма нужда, точно тогава някаква празнота я изпълваше от край до край. Уж всичко показа, цялата се раздаде, а постепенно болката я обсеби и я превърна в себе си. Болка – плътна и жива, която зае мястото и… Дълго време. Много дълго…
И не издържа… Премина.
И сега имаше нечовешка нужда от любов и нежност, от присъствие и топлина, от някой, който да ù подаде ръка и да я поведе, да избърше сълзите ù и да ù подари усмивка. Да получи покой…
Нали към него се стремеше… Къде е светлината, къде е всепоглъщащата любов, къде е Бог…
Не чувстваше, не усещаше нищо, не можеше и да мисли…
Оставаше ù само да наблюдава как бавно се разлага крехкото ù тяло…
***
Малката измъчена душа страдаше така вглъбено и отдадено, така наситено и обречено, така вгледана в себе си, че в един момент всичко останало престана да съществува…
Но Ангелът до нея имаше цялото търпение на света..
Щеше да я чака, колкото е нужно.
Просто трябваше да си позволи да бъде обичана…
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
