angel-angel
36 results
Преди много години, в зората на онова, което наричаме детство, бях отчаяно влюбена в една кукла.
За днешните малки момиченца тя би била грозилче, към което изобщо не биха проявили интерес. Груба, твърда, безцветна пластмаса, едва – едва отварящи се очи и коса, която дори не можеше да се реши. Зле уш ...
За днешните малки момиченца тя би била грозилче, към което изобщо не биха проявили интерес. Груба, твърда, безцветна пластмаса, едва – едва отварящи се очи и коса, която дори не можеше да се реши. Зле уш ...
1429
3
Искам да ме нарисуваш в бяло – с онази детска чистота на първите пориви и трепети, когато сърцето едва открехва себе си за целия огромен свят, а малки бухнали снежинки танцуват прелестния танц на непорочността, тогава, когато съм гола.
Искам да ме нарисуваш в жълто – с отблясъците на слънчеви лъчи, ...
Искам да ме нарисуваш в жълто – с отблясъците на слънчеви лъчи, ...
1421
5
За да мога да усетя силата на земята, по която ходя…
Трябва да надникна дълбоко в нейните недра, там, където земните пластове се изграждат, нагъват и разместват, за да създадат твърдост, която крепи моя свят.
Да тръгна боса по тревата, когато росата току-що е окъпала лицето на земята.
И да пробия ро ...
Трябва да надникна дълбоко в нейните недра, там, където земните пластове се изграждат, нагъват и разместват, за да създадат твърдост, която крепи моя свят.
Да тръгна боса по тревата, когато росата току-що е окъпала лицето на земята.
И да пробия ро ...
2050
2
Самолетът все още рулираше по пистата, когато Неда се отпусна в седалката и притвори очи.
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъ ...
В лицето на това привлекателно миньонче с прилепнал потник и изхлузени дънки, зад тъмните очила и баретката, която едва удържаше буйните и къдрици, никой не би могъл да разпознае финансовата акула, каквато, всъ ...
2300
11
… Реши да опита, на всяка цена...
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...
1302
6
На моята, вече пораснала, дъщеря.
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...
1555
6
… тъмни капки засъхваща от босите и нозе кръв чертаеха заблудени следи по паважа. Губеха се в сенките и внезапно изскачаха в лунно-златистите петна на улицата. Зидовете на къщите пазеха спомен от длани, подпирали се на тях, а после внезапно изчезнали. И сълзи, опитали се да отмият болката…
Спря се. ...
Спря се. ...
1076
8
Рушащи се парчета болка изграждаха най-горния ред на усещанията ù. По-надолу тя ставаше плътна и наситена, можеше почти да я докосне.
Беше свикнала с това. Преди години много пъти се опитва да промени нещата, да се застави да чувства по различен начин, да се научи да бъде като другите или поне подоб ...
Беше свикнала с това. Преди години много пъти се опитва да промени нещата, да се застави да чувства по различен начин, да се научи да бъде като другите или поне подоб ...
1108
9
Но ти не спирай да обичаш,
каквото да ти струва пак това.
Защото, който се бои да страда,
никога не среща любовта.
каквото да ти струва пак това.
Защото, който се бои да страда,
никога не среща любовта.
1851
17
Трета нощ будуваше до пресния гроб…
Опитваше се да излъже изморените си сетива, да притъпи усещането в тях и да заспи… Трябваше да заспи, за да се събуди другаде… Но не успяваше… Побеснели, мислите и се блъскаха в стени от лепкав мрак, оплитаха се, губеха се, а после пак се връщаха, уродливи и обърк ...
Опитваше се да излъже изморените си сетива, да притъпи усещането в тях и да заспи… Трябваше да заспи, за да се събуди другаде… Но не успяваше… Побеснели, мислите и се блъскаха в стени от лепкав мрак, оплитаха се, губеха се, а после пак се връщаха, уродливи и обърк ...
795
5
В нощта, когато Мари-Бел се роди, имаше буря. Лекарят се забави, майка ú дълго се мъчи и едва не умря от загубата на кръв. Месеци се възстановява и рядко виждаше дъщеря си. Повериха я на грижите на старата дойка и една гувернантка.
Мари-Бел растеше различна.
Докато беше съвсем малка, родителите ú пр ...
Мари-Бел растеше различна.
Докато беше съвсем малка, родителите ú пр ...
919
2
Глас,
по мъжки плътен.
И поглед,
който се впива в душата ми.
Взрив. ...
по мъжки плътен.
И поглед,
който се впива в душата ми.
Взрив. ...
606
Искам да те обичам
в една стая
без часовници.
Не искам да отмерват всеки миг
и да плащам данък – ...
в една стая
без часовници.
Не искам да отмерват всеки миг
и да плащам данък – ...
719
2
3
Коварна и зла,
с подкупващо фосфорен поглед
и все още назасъхнала по дланите кръв,
от нечие друго сърце, ...
Коварна и зла,
с подкупващо фосфорен поглед
и все още назасъхнала по дланите кръв,
от нечие друго сърце, ...
774
3
Когато топлината бавно се отдръпва от крайниците и постепенно преставаш да ги чувстваш…
Когато мускулите се отпускат, а костите отказват да поддържат тялото…
Когато очите помътняват и зениците се свиват така, че светлината не успява да проникне в тях…
Когато кръвта разнася по вените финалните удари ...
Когато мускулите се отпускат, а костите отказват да поддържат тялото…
Когато очите помътняват и зениците се свиват така, че светлината не успява да проникне в тях…
Когато кръвта разнася по вените финалните удари ...
1138
3
Всеки миг е една вечност. Ако се обърнеш назад, ще видиш, че и най-безкрайно дългият и скучен ден, и най-бленуваните и изживени до последната клетка на нашите мозък и тяло часове или месеци, са само миг. Миг от твоя живот и този на целия останал материален свят. Години живееш и търсиш няколко прости ...
1747
Люби ме!
С ярост ме люби.
За нощите, в които пак ме няма…
И празното до теб место…
Люби ме! ...
С ярост ме люби.
За нощите, в които пак ме няма…
И празното до теб место…
Люби ме! ...
2550
9
Да те обичам е да се събудя до теб преди миглите ми да са пропуснали първите отблясъци светлина…
Да раздвижа тялото си и да усещам как твоето го следва – като вълни, гонещи се на повърхността на океана…
Да усещам жаждата си по теб рано сутрин като най-естественото състояние…
Да правя любов с теб, до ...
Да раздвижа тялото си и да усещам как твоето го следва – като вълни, гонещи се на повърхността на океана…
Да усещам жаждата си по теб рано сутрин като най-естественото състояние…
Да правя любов с теб, до ...
4111
3
Нe искам да знаеш колко боли,
когато душите танцуват танго –
като на лунна светлина,
а в съзнанието отекват думите на някой друг…
Не искам да знаеш колко боли, ...
когато душите танцуват танго –
като на лунна светлина,
а в съзнанието отекват думите на някой друг…
Не искам да знаеш колко боли, ...
1851
4
5776
5
Има моменти, в които ми липсваш толкова силно, че непоетият въздух заплашва да взриви дробовете ми. Времето спира и нагло ме гледа в очите, като че ли иска да ме попита колко още мога да понеса. Махалото на часовника не отмерва секунди, а като на забавен каданс плавно танцува между миговете, не позв ...
2159
4
Има самота, която е самоизбрана – тя е ласкава и нежна, като лоно, което те обгръща и пази.
Има самота, която е наложена – като правилата на хората – може да не ти харесва, но я приемаш, в името на онова, чиято цена е тя.
Има самота, която ти намига по стечение на обстоятелствата – сбърчваш недоволн ...
Има самота, която е наложена – като правилата на хората – може да не ти харесва, но я приемаш, в името на онова, чиято цена е тя.
Има самота, която ти намига по стечение на обстоятелствата – сбърчваш недоволн ...
1721
4
„Било отдавна, толкова отдавна, че и времето не съществувало. Светът бил пусто място. Разказвачите мълчат за това колко продължило всичко, но един ден нещо се случило… Синеоката богиня създала водата и морската пяна, а зеленооката – тревите и цветята. Техните братя и сестри толкова харесали рожбите ...
731
3
1754
5
Когато ме боли душата…
… неосъзнати капчици пътуват бавно по страните ми, надолу, към изпръхналите устни, които жадно попиват соления им вкус…
… лишени от живот зеници се взират някъде в мрака и сляпо търсят изгубените си пожари…
… танцуващи една с друга стенещи въздишки напускат дробовете ми и се п ...
… неосъзнати капчици пътуват бавно по страните ми, надолу, към изпръхналите устни, които жадно попиват соления им вкус…
… лишени от живот зеници се взират някъде в мрака и сляпо търсят изгубените си пожари…
… танцуващи една с друга стенещи въздишки напускат дробовете ми и се п ...
4318
9
934
11
Когато утрото надзърта зад пердето,
но здрачът е все още плътен и лепкав…
Когато пулсът бавно отмерва отчетливото
равно дишане
на недосъбудени мигли… ...
но здрачът е все още плътен и лепкав…
Когато пулсът бавно отмерва отчетливото
равно дишане
на недосъбудени мигли… ...
747
3
654
5
Не онази, харесваната, тази е друга. Нова, но и някак позната. Като стара рана, която внезапно започва да кърви, макар да смяташ, че си я излекувал.
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с ...
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с ...
1788
1
4
Невидима, дори за мен самата, нишка…
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...
778
3
Един сънуван миг. Или вечност. Няма значение. Времето е само човешка представа…
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...
965
3
Сънуваше…
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...
791
5
816
3
Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжаление и ненавист. И малко гняв, за това, че изпълзяват от сенките и ...
1134
8
Не усети как и кога, но бе променила собствения си сутрешен график, за да може да взема метрото точно в 8.00 часа. Сядаше на едно и също място, в дъното, защото от там можеше да го наблюдава. Той се качваше спирка след нея, винаги по едно и също време и заставаше успоредно на движението, прав, хвана ...
1755
9
Разпъваш ме на кръста на вината
и впиваш нокти в крехкото ми тяло,
безжалостно в косите ми оплитайки
две жадни, топли мъжки длани.
Копнееш ме и в нощите, и в дните, ...
и впиваш нокти в крехкото ми тяло,
безжалостно в косите ми оплитайки
две жадни, топли мъжки длани.
Копнееш ме и в нощите, и в дните, ...
985
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
