Там, в мрака ти
Лесно е, опитай. Затваряш очи и потъваш. Някъде там, в дълбините на мрака ти... виждаш ли го? Малко е мътно в началото. Не го изпускай, скоро ще добие очертания. Различаваш ли го вече? Като сред мъгла е, знам... Вика ли те, моли ли, плаче? Или те пъди, крещи от отчаяние, проклина тъмнината, на която го обрече? Обич или омраза... не, преплетени са и се губят една в друга. Връхлита те болка, гняв. Залива те бледа радост, усмихваш ли се? Или може би плачеш? Сълзи през смях, казваш. Не, не си луд. Просто си ти, просто видя себе си. Просто се позна и не си сигурен дали ти харесва онзи там, в мрака ти. Не си сигурен колко още тъмнина може да понесе. Страх те е, че и той може би не те харесва. Спокойно, нормално е. Поплачи, посмей се, но не забравяй едно... той е винаги там и те вижда.
© Виктория Георгиева All rights reserved.
