viki90 (Виктория Георгиева)

А после? 🇧🇬

Кога разбираш, че си сбъркал? Когато действителността те удари право в лицето? Когато се загубиш в безсмислието на деня си? Или когато заплачеш с глас като малко дете в отчаянието си, без да можеш да спреш?
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...

viki90

Prose » Others

2010-05-01T20:50:47+03:00 1.1K 2

Стъпките ти... чух 🇧🇬

Каква е тази безизходица в ума ми?
Какъв е този хаос?
Аз... логичната, разумната и подредената...
как се озовах насред нищото... сама?
Някой вика ли там далеч в тъмното? ...

viki90

Prose » Letters

2010-04-29T09:55:00+03:00 1.3K

Не драми, просто аз... 🇧🇬

Затвори очи и заключи съзнанието си, ако искаш.
Или плачи, крещи безсилно и проклинай в тишина.
Накрая просто лягаш и глава във възглавницата си притискаш.
Даде ти без да му поискаш и те остави да вдишваш тъмнина.
Боли ли те наистина или си го втълпяваш? ...

viki90

Poetry » Love

2009-10-30T20:06:22+02:00 1K 1

Уморено 🇧🇬

Вземи ръката ми. Усещаш ли я как пулсира?
Нещо стене в мен и да излезе отчаяно напира.
Малко е, но ме пронизва, за да се отскубне.
Тайно моли в тишината тихичко да те прегърне.
Но пак далечно е и пак е някак глухо. ...

viki90

Poetry » Love

2009-10-16T10:19:30+03:00 995 1

Дали... или... 🇧🇬

Да викам ли, да плача, да се смея ли, не знам.
По-объркана, мисля, никога не съм била.
Искам ли и как... дали и колко да ти дам?
Едновременно убиваш ме и даваш ми крила.
А виждаш ли дъждът как пада капка подир капка? ...

viki90

Poetry » Love

2009-09-01T19:19:52+03:00 1.1K 4

Не ми ли вярваш? 🇧🇬

Искам да летя и знам, че мога днес да се науча.
Не ми ли вярваш, че с вяра пак крилата си аз ще получа?
Ето, виж ме, попътен вятър чакам и ще скоча.
Мериш растоянието долу да ме хванеш, да си точен.
Но няма аз да падна, обещавам си, че ще летя. ...

viki90

Poetry » Other

2009-08-28T12:03:53+03:00 1.4K 7

Там, в мрака ти 🇧🇬

Лесно е, опитай. Затваряш очи и потъваш. Някъде там, в дълбините на мрака ти... виждаш ли го? Малко е мътно в началото. Не го изпускай, скоро ще добие очертания. Различаваш ли го вече? Като сред мъгла е, знам... Вика ли те, моли ли, плаче? Или те пъди, крещи от отчаяние, проклина тъмнината, на която ...

viki90

Prose » Others

2009-08-27T15:41:33+03:00 1.2K 2

Не така... и не сега 🇧🇬

Колко е лесно... да си егоист. Не мога... не така и не сега.
Колко е лесно да си кажеш: "Какво пък, нека опитам"... не, не е лесно. Не, когато нараняваш... Не, когато ти рискуваш само да не се получи... а той рискува всичко... Не мога... не така и не сега.
Как да се погледна в огледалото сутрин... н ...

viki90

Prose » Letters

2009-08-20T23:52:18+03:00 1.4K 1

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли какво е да живееш без човешка близост,
... но да копнееш за нея постоянно?
Знаеш ли, че, само ако допуснеш някой в сърцето ти да влезе,
... то ще бие живо непрестанно?
Знаеш ли, че няма да се чувстваш пречистен и щастлив, ...

viki90

Poetry » Other

2009-07-26T22:04:31+03:00 1.1K 5

Познато? 🇧🇬

Оставал ли си сам сред празнотата?
Искал ли си с вик да убиеш тишината?
Крил ли си се сред дърветата в гората?
И оставал ли си най-скрит сред хората в тълпата?
Значи познаваш болката от самотата... ...

viki90

Poetry » Other

2009-07-25T22:55:11+03:00 1.4K 3

Какво по-страшно... 🇧🇬

Сляп си! Какво по-страшно...
Да не видиш слънцето, деня.
И да слушаш с болка, тъй ужасна,
колко е красива тъжната луна.
Да не видиш цвете, нито птица... ...

viki90

Poetry » Other

2009-07-24T00:39:30+03:00 1.1K 8

Нека се замисли 🇧🇬

Сами се раждаме... сами и ще умрем.
Сами живеем живота си нещастен.
Никой нищо не би ни дал... дори и ние да дадем.
Само ще стои и ще ни гледа безучастен.
Защо злобата... това чувство долно... ни обзе? ...

viki90

Poetry » Other

2009-07-23T15:25:27+03:00 1.3K 5

Две лица... 🇧🇬

И сякаш нещо внезапно се счупи.
Сякаш нещото тихо умря...
и леден студ във душата настъпи,
че ненадейно другия в теб опознах.
Аз ли позволих да прекалиш... ...

viki90

Poetry » Love

2009-07-22T21:28:21+03:00 1.1K 9

Дано те задави... 🇧🇬

Хайде, пробвай се и с тази.
Може пък и да ти провърви.
После може и с онази...
и със следващи една, две, три...
Цял живот върви към нова ...

viki90

Poetry » Other

2009-07-19T21:10:38+03:00 1.5K 9

Сама и гола 🇧🇬

Колко е тихо в празнотата...
и се чува само далечното
глухо скърцане на вратата.
И ето, отиваш си отново.
Не попита как ще оцелея ...

viki90

Poetry » Love

2009-07-15T23:59:08+03:00 1.1K 4

Слънцето на края на тунела 🇧🇬

И както в приказките някой беше писал:
"...един принц принцесата спаси..."
и даде й живот и смисъл,
и в радост деня й освети.
И той поискал да я води сам ...

viki90

Poetry » Love

2009-07-05T00:21:33+03:00 1K 2

На Него... 🇧🇬

И ето, падна мрак
над всичко и над всички.
И ние двама -
ти един и аз една -
вървяхме все ...

viki90

Poetry » Love

2009-07-03T22:54:41+03:00 1.4K 3

Искра надежда 🇧🇬

Цял живот да бягаш, да се криеш, да оставаш сам.
Сам със свойте сълзи и във тишината ням.
И вечно бягайки и криейки се да се бориш.
Да се бориш, падаш, ставаш и отчаяно да молиш.
И да търсиш своето нещо в безбрежното нищо, ...

viki90

Poetry » Love

2009-07-02T20:44:09+03:00 989 1