Toпли цветни петна. Това виждам, когато затворя очи и ги задържа затворени. А понякога точно от това имам нужда. От танца на едни точици, които безсмислено се подреждат. Или пък не е безсмислено и се редят в строги редици. Не, хаос е и в хаоса се раждат красивите неща. Като аз и ти. Толкова беше объркано тогава, че ако бяхме точици, щяхме да изтанцуваме цял спектакъл. Аз вървях... или пък не вървях, а просто падах. Това зависи от пространството и цялостта му, а аз не се разбирам с физиката. Знам, че бях там. Даже усещам вятъра, който година след година е един и същ... Ние се променяме. Същия този вятър го гонеше и ти, а в гонитбата си толкова се беше оплел, че сам себе си губеше. Но намери мен. Ти напред, аз не толкова, но ме намери някъде из танца на цветовете, замислена и статична. И ми подаде ръка, за да танцуваме заедно. Станахме и ние точици, първо в разнообразието на пролетта. Тогава беше валс, защото бавно и неусетно и аз затанцувах с теб. А валсът, онзи валс, който танцуват най ...