Тази нощ ме обичаше
Тази нощ сънувах. Сънувах, че светът се е обърнал. Беше студено, дъждовно, изгубено... Беше есен. Беше лъжа. Тънките струни на моето отмаляло обичане се бяха разкъсали, изпепелени в недогорелите си пламъци от жажда. И се изсънуваха мрачни и изоставени. Мократа, хладна, неприкрито тъжна, есенно истинска вечер беше стоварила бремето си върху мен. И аз не знаех как да се справя. Не знаех как да го понеса. Очите ми безпристрастно, за първи път, те търсеха. И за първи път така отчайващо, жестоко и ясно се отзаряваха в твоите. Но бяха студени, безразлични, ненамерени. Очите ми бяха празни, ненаписани многоточия. Бяха тихи, уморени, изнасилени от отчаяние, въпроси с неполучени отговори. Очите ми тази нощ бяха други. Сънувах, че светът се е обърнал. Тази нощ стоеше на вратата ми и ме гледаше. Искаше пак да хванеш ръката ми. Тази нощ ме обичаше.
© Ирен Попова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
добре е
-
много красиво и лирично...
прегръщм те, Ирен. -
Благодаря ви, че посетихте!
-
странно нещо са сънищата , нали
-
... и Той се потопи в многоточен дъжд... напиши тия многоточия, Ирен...
-
"Очите ми бяха празни, ненаписани многоточия. "
Това си е поезия, Иренче! Ти винаги я вплиташ в прозата си, каквато и да е тя. Така пише Ralina13 и Бети в прозата си... Това те прави - различна... -
Ама въобще не претендирам да съм добър творец: )
-
Ето, ако си отговориш на този въпрос, ще станещ добър творец!!!
-
"Ирен е хубава", това пък как го разбра?: )А и нещо не разрах защо се самозалъгвам?Заради това, че се усмихвам?
-
Двамата май се самозалъгвате. Ирен е хубава, но за импресията съм с резерва...
-
Благодаря, че ме четеш, Странник.Както ти казах, усмихваш ме.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
