... Беше точно такава в съня ми, както някога - млада, красива, умна и лъчезарна арменка. Само с 5-6 години по-голяма от нас, единайсетокласниците, идваше направо от университета, бяхме първите ù ученици и всички мъжкари бяха луди по нея. Разбира се, и аз.
.... И преди това обичах да пиша, за четенето пък да не говорим, изчитах всичко, което ми попадне пред очите, и най-вече приключенските и фантастичните романи. Имах алергия към всичко, що е поезия, бях убеден, че това са пълни глупости, но в една безсънна нощ изведнъж написах стихотворение!!!! Чак се уплаших, че се побърквам.
Защото това стихче беше за нея, за учителката ми по литература....
... А тази нощ я сънувах. Едва ли само защото е 15 септември...
© Тодор All rights reserved.