Та `а ви разпраам я за наше село...
На горньиу край живееше Мичу Тумбако. Он се вика Мито, ама лали беше кьосе и розав куто момиче, му викаа Мичу. Он си и на глас беше куту момиче, та му идеше `а му викат Миче, ама после зеа, та от Миче, стАна Мичу. А си имаше и бозки куто на момиче, па и куто на баба Дуна зеа да мязат, що он ги а подпрел удже по-по с един те толкав тумбак, де че а стелна крава.
Е те, он имаше и една сгодна женица - суа, де че а лозова пръчка. Пенко Курешката го задеваше - абе, пане, що така се изсмукал таа жена, ете оно, она ветар шъ а отвее. А Мичу Тумбако земе та заскимти нещо, кое най-накрай излазя куто че а недобито псе.
Не остаа надире и Еван Кюркуминката - Тумбак, ти лаасе си а избирал твойта жена на спроти одаро, на кой къ легнеш не остаа мèсто за повише от змия. Ако беше се сбрал с некоа куто тебе, оно ша требе `а издъниш стената на кЪде амбаро, що ша туриш еще един одар. Сеги таа суа женица ти а тамън, ама требе `а вардиш, куто се врътиш ноще, `а се не умота ...