Тежката реалност

Ще започна от жените. Те са коренно променени. Навремето са се съревновавали коя играе по-хубаво хоро, а сега се надпреварват, коя е била с повече мъже или при по- малките (от 5-ти до 12-ти клас, а понякога още и в детската градина) - момчета. Преди младите девойки с радост са помагали на майките си в домакинството дори и без да ги молят, а сега в повечето случаи, когато майката помоли дъщеря си да и помогне отговорът е ,,Офф". Навремето жените са били по-слаби. Защо ли? Ами да сте чували, че са ходели от единия край на града или селото до другия край пеш за да налеят вода. А на връщане е трябвало даже да носят и тежко на раменете си и да внимават да не излеят нищо, а не като сега да ходят от единия край на квартала до другия с кола, за да си купят нещо ненужно. Били са по-сръчни и ефективни. Трябва им рокля за някое тържество или празник - ами шият си я. Не на машини, а на ръка. 

Време е и за мъжете. Преди са избирали приятелката си или годеницата си според това дали може да чисти, дали танцува добре, дали пее добре, дали е вярна и дали е красива, а сега я избират според това дали има големи г*рди и дали е популярна в училище или в работата. Мързелът обаче е застигнал всички. Навремето момците са ходели на лов с бащите си, ходели са да цепят дърва и какво ли още не. Сега висят пред телевизорите и пият бира.

За децата няма да казвам нищо. Те са горе-долу като мъжете и жените, но с някои малки разлики.

Все още има страхотни мъже и жени по света. Това по-горе не се отнася за всички.

ПП.

Колкото и да не ми се иска да го призная... - мъжете (поне според мен) са по-нормални от жените и не са се променили толкова много.