Ти!!!

Ти!!!

Лъчезарен, мил, добър, ти за мен си тъй различен, всичко в тебе е
идеал... но ето, нещо не умееш, себе си и нас да нараниш.

Две в едно избираш, а с коя ли ще останеш?
- От мене болката дали ще изтриеш, че приятели да си останем,

нежност винаги за теб ще има, колкото и да ме боли.


Приятел може би, но дали ще можеш така ти самият да продължиш,
нежност  и емоционалност може аз да ти дам, сърцето ми вземи отново, ти без него не ще останеш, но защо ти е сърцето ми, след
като не ще ме имаш.


Без мен, достатъчно ли ти е, едно сърце, не може да те гали,
нежно  да изтръпваш и да те побиват тръпки.

Едно сърце без мен, какво ли ще направи, в ръцете ти бавно то
ще спре да тупти и когато разбереш силното "Обичам те" - което ти изричам, тогава ще разбереш, че изгубил си ме завинаги...