Тук звездите също са красиви.
*
Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.
Долу е и всекидневната Проза със своите банални, лишени от събития сюжети. Тя просто няма действие в себе си. Има движения, но няма действие. Нито едно може би.
А вижте горе. Погледнете зашеметяващата, неспирна статичност на нощното небе. Вижте колко е променливо то – навсякъде е... и по всяко време. Винаги е там за онези, които се нуждаят от него. То присъства и в мечтите, и в реалните желания по време на течащия Живот.
Мислех си, че тук небето ще е по-различно.
Лъжех се.
Как разбрах ли?
Аз просто насочих очите си в онази посока - нагоре. (Звездите са една от малкото причини, които ме карат доброволно да вдигна поглед).
И веднага я разпознах – Тишината.
Та тя кънтеше в ушите ми, изпълваше очите ми, разпалваше мечтите ми... Толкова мно ...