Той започна с въпрос за времето май, а свърши, не си спомням точно, май 4 пъти свърши...
Телефонът звъни - смс. От нея е: "Липсваш ми много. Искам да те видя скоро:)". Замисляш се, дали да не гледаш мача или пък да си легнеш по-рано, че утре ще е тежък ден. Не, тази вечер не ти се ходи. След около седмица. Пак същото, телефонът, смс със подобен текст. Да, може и да отидеш днес. Отговаряш, отново с СМС - "Към 23:00 става ли?". Следва бърз отговор - "става". 15 минути преди уговорката, тръгваш. Няма нужда да се издокарваш за нея. Тя те чака, усмихната и щастлива, че си намерил време за нея. Разменяте няколко думи, общи неща - "Как си?" - "Добре, а ти?" - "и аз." И преминавате натам. И двамата знаете за какво си тук. Тя сама го е поискала. Примирила се с редките "срещи", само ти и тя. И винаги само в леглото. Тя няма нужда от разговор, няма нужда от това да и говориш нежни думи. Готова е да ти даде всичко, без да иска нищо. Свършвате. Мислиш дали да останеш през нощта. Защо не. Гушваш я небрежно и заспиваш. Без целувка, без мили думи. Пробуждаш се рано сутринта. Тя е до теб, още спи. Защо не още един път, така и така си тук. Протягаш ръка, започваш да я милваш. Пробужда се, притиска се в теб и... Тръгваш си. Не знаеш кога ще я видиш пак. Дори не се питаш дали ще има пак. Ще има, тя пак ще те потърси. Или в краен случай ти нея. Тя ще откликне веднага. Не, тя не е леко момиче, тя e момиче, което много те обича. И се радва дори и на малкото, което и даваш.
© Стела Стела All rights reserved.
