Бяха така близо един до друг, а всъщност така далечни. Тя не можеше да го погледне в очите, а защо ли? Той беше там около нея, постоянно обгръщаше живота и. Срещаше я, но думите мълчаха. Очите и го молеха, а когато ръцете и трепереха - погледът бе студен. Проклети да бъдат устните, които все мълчат, а той е така близо и толкова далече. Проклето да бъде сърцето, че влюби се напразно и чувствата така си изхаби. Но все още по навик сякаш то трепери, когато той е близо. Мислите не спираха да я убиват. Мислите за миналото бъдеще. Мечтите бяха хлябът, с който тя залъгваше глада си. Пиеше от надеждите тъй лакомо, но не утоляваше жаждата си. А защо ли? Защото той бе там, така близо и така далеч извън нейния свят. Мразеше денят, в който усмивката му топла я плени и тя откри, че той владее я с очи. Дали това бе преди? Дали не бяха това само лъжи? Бяха така близо един до друг, а всъщност така далечни. Тя не можеше да го погледне в очите, дори сега, дори когато ги няма мечтите. Тя бягаше към него, ...