Толстолоб - звяр за тиган
Леко ошашавен, Толстолобът се преметна около оста си и зае нормално положение. Хоризонтален, с вперени само напред опулени очи, бавно въртейки опашката според течението. Макар тук такова да нямаше. Тихо, спокойно, мирно…
Я, не е във водоема. Над главата му нещо блести, но не е онова досадно и безполезно жълто кълбо. Зърна зелени клонки, после се ориентира – нито е върба, нито тръстика. Непозната зеленина.
А отпред… И отстрани… Че чак и отзад – бляскави стени. Не, не са калните брегове на водоема. Нещо непознато – хем водата опира в него, хем се вижда през него. Интересно – какво е? Ще види, ще провери. Но по-напред важните неща.
Ядене?
Огледа се, въртейки бавно голямата глава. Не се вижда храна. И други себеподобни не вижда. Нито жаби, нито мяркащи се нейде отгоре странни откачалки, дето не могат да плуват, та се носят над водата…
Обаче, сега е по-важно какво има тук. Нещо дребно, нещо вкусно…
Къде е?
Оууу…
Това пък там какво е? Друг бляскав водоем? И други риби? При това доста. На едно място.
Разбира се – да не са толстолоби, та да им дадат собствен водоем… Шарани някакви, скучни елементарни риби… Дребосък! Местен. Къде могат да се мерят с него…
Но… Щом има място за безинтересните шарани дори, трябва да са позволили и на истински интересни рибоци да живеят в тази подходяща среда?
Толстолобът беше чувал за големите страшни риби – акули, мурени, косатки. И знаеше нещичко за тях – дори до водоема им стигаха слухове, пренасяни от далечните морета чак до тук.
Значи – ще бъде съсед на господарите на океана…
Подходящо – той е Толстолоб! Голям, силен, могъщ… Що планктон и водорасли е изпасъл, та да стане такъв…
Направо Толстолоб Кръвнишки, страшилището на региона… Какъв ти регион – на морето-океан във водоема…
При това красив, високоиздигнат, учен… Преди време при тях хвърлиха някаква рибка от Далечния изток. И тя им разправи за ония морета, реки и земи. За народите, дето търсят красотата и спазват специален ред, назован фън-шуй.
Толстолобът веднага разбра – за него става дума. За него – върхът на съзиданията световни. Красив, могъщ, фън-шуйски…
А сега и акули ще сложат в близкия водоем. Да му се подчиняват, да го пазят, да му служат…
Погледна гордо нагоре.
Ония същества, дето могат да влизат във водоема само наполовина, се бяха събрали до светлата стена. Сочеха го, гледаха някакво необичайно парче от нещо, разгръщаха частите му.
Ще се преклонят пред Толстолоб Кръвнишки?
Той се изпъна страховито. Да знаят с кого имат работа…
И не обърна внимание как едното същество взе окачен на стената предмет със здрава дръжка и яка дървена основа. Отде да знае какво е това дървен чук и за какво служи…
А другият сваляше от стойката големия блестящ тиган…
© Георги Коновски All rights reserved.
