ТОВА ПОКОЛЕНИЕ...
- Eeeх, наборе! Дойде пролетта. Прескочихме и тази зима!
- Какви ги говориш, докторе? Има още хляб у нас. Колко са 80 години?
Слънцето огряваше цялата алея. Седяха на пейката и си говорeха. Не бяха приятели. Живееха в един жилищен блок. Понякога сядаха в близкото кафене и дълго си говореха. Понякога мълчаха. Доктора (той наистина беше пенсиониран медик), пушеше много. И кашляше. Дразнещо кашляше. А беше специалист по белодробни заболявания...
И сега извади цигарите. Порови с треперещи пръсти в смачкания пакет. Оказа се, че е последната цигара. Запали. Смачка пакета и го напъха между две от дъските на пейката.
В началото на алеята се зададе група от няколко тийнеджъри. Момичета и момчета. Бяха шумна компания. Едно от момчетата носеше дървен прът, а на него имаше завързан черен полиетиленов чувал. Размахваше го като знаме.
- Ето я съвременната младеж, наборе. Това ли е знамето им. Под други знамена израснахме ние... И дънките... Погледни им дънките. С кръпки. А онова мо ...