Tова поколение...

              ТОВА ПОКОЛЕНИЕ...

    - Eeeх, наборе! Дойде пролетта. Прескочихме и тази зима!

    - Какви ги говориш, докторе? Има още хляб у нас. Колко са 80 години?

    Слънцето огряваше цялата алея. Седяха на пейката и си говорeха. Не бяха приятели. Живееха в един жилищен блок. Понякога сядаха в близкото кафене и дълго си говореха. Понякога мълчаха. Доктора (той наистина беше пенсиониран медик), пушеше много. И кашляше. Дразнещо кашляше. А беше  специалист по белодробни заболявания...

    И сега извади цигарите. Порови с треперещи пръсти в смачкания пакет. Оказа се, че е последната цигара. Запали. Смачка пакета и го напъха между две от дъските на пейката.

    В началото на алеята се зададе група от няколко тийнеджъри. Момичета и момчета. Бяха шумна компания. Едно от момчетата носеше дървен прът, а на него имаше завързан черен полиетиленов чувал. Размахваше го като знаме.

    - Ето я съвременната младеж, наборе. Това  ли е знамето им. Под  други знамена израснахме ние... И дънките... Погледни им дънките. С кръпки. А онова момиче? Не е ли видяла майка му, че точно на дупето дънките са срязани?

    -Остави ги, бе, докторе. Погледни ги колко са красиви, весели... Еееех, младост, младост...

     - Защо да ги оставя? Това ли е младост? Такива ли бяхме ние? Няма да се учудя, ако сега и спринцовки извадят.

    Неподозиращите за този разговор младежи седнаха на две от близките пейки. 

Говореха шумно. Смееха се. Смееха се за нещо много весело.

   След няколко минути утихнаха."Знаменосеца" развърза чувала от пръта и... Това

вече докторът не разбираше. Ония със скъсаните дънки започнаха да събират всичко по алеята: хартийки, найлонови кесии, фасове, цигарени кутии...

   Цигарени кутии? С прикрит жест и със затруднение, докторът извади смачкания

пакет от цигарите, които само преди минути беше напъхал между дъските на пейката. Поогледа се. Нямаше кошче наблизо. Прибра го в джоба.

   - Наборе. Аз ще тръгвам. Сега се сетих, че внучката...  да, да,  внучката искаше да ù купя...  Хайде, до утре!

  Зад гърба му се чуваше веселият смях на децата. На ония, със скъсаните дънки.